Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Green Shadows
Автор: mystiquewoman Категория: Музика
Прочетен: 95425 Постинги: 82 Коментари: 366
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
23.01 21:12 - Adele - I Miss You
Тихо, тихо само слушай...
Категория: Музика
Прочетен: 303 Коментари: 3 Гласове: 4
Последна промяна: 05.09 15:42
16.01 21:03 - Dare - Strength
Тихо, тихо само слушай...
Категория: Музика
Прочетен: 216 Коментари: 0 Гласове: 8
Последна промяна: 05.09 15:39
Тихо, тихо само слушай...  
Категория: Музика
Прочетен: 251 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 05.09 15:38
Тихо, тихо само слушай...
Категория: Музика
Прочетен: 573 Коментари: 7 Гласове: 6
Последна промяна: 05.09 15:35
Тихо, тихо само слушай...
Категория: Музика
Прочетен: 448 Коментари: 2 Гласове: 8
Последна промяна: 05.09 15:22


Тихо, тихо само слушай...
Категория: Музика
Прочетен: 519 Коментари: 11 Гласове: 11
Последна промяна: 05.09 15:21
12.12.2016 21:31 - Laura Fygi - Abrazame

Тихо, тихо само слушай...


Категория: Музика
Прочетен: 258 Коментари: 2 Гласове: 7
Последна промяна: 05.09 15:19


Тихо, тихо само слушай...


Категория: Музика
Прочетен: 350 Коментари: 2 Гласове: 12
Последна промяна: 05.09 15:18

Тихо, тихо само слушай...
Категория: Музика
Прочетен: 301 Коментари: 0 Гласове: 10
Последна промяна: 05.09 15:17
Тихо, тихо само слушай...
Категория: Музика
Прочетен: 499 Коментари: 0 Гласове: 8
Последна промяна: 05.09 15:15
19.08.2016 11:07 - Бях
 
image   Бях майка, бях и дъщеря. Моите са зелени, нейните сини. Аз пазех север - горе. Тя пазеше юг - долу. Третата най-важната ни пазеше отгоре. Вятърът ни обгръщаше от всякъде. Но бяха спокойни дни. Дни на безвремие. Далеч от Земята. В срещуположния край на координатната система. Той ми беше първи. Ти ми беше втори. И любовта някак се раздвои. А сега е разтроена в минало време и раздвоена в сегашно време. И всяка по-нова любов е по-силна и по-трайна от предходната. С теб ме свързват разстояния. С него ме свързва близостта и ежедневната топлина. Не мога и не искам да се откажа от тази топлина. Ръката ми държи твоята в грижата за другите. Дълго се отричахме. Дълго се преследвахме. Накрая аз притихнах. Там някъде. Сред вятъра. На кръстопътя на всички пътища. Все още само стоя и наблюдавам, но не е далеч времето, когато отново ще полетя устремена. И ти ще бъдеш до мен. В една финална мисия заложила на карта съществуването. Вярвам в предначертаното. Ние сме само изпълнители. Вече са ясни грешките от миналото. Ясен е и пътя на изкуплението. Северно-южната ост този път ще се пази от седем. Преди е била крехка. От трима. И врагът я е счупил без усилия. Преди е минало. Сега е подготовка. Утре ще е сбъдване. Една история, в която сме главни герои. Без да сме избирали. Просто пъзела ни подреди в една конфигурация от древни времена. На нас не ни остава нищо друго освен да следваме знаците. С вяра и надежда. Аз съм готова. А ти прости ли си?

19.08.2016г.
by mystiquewoman



*****




 
Категория: Лични дневници
Прочетен: 557 Коментари: 10 Гласове: 12
13.11.2015 18:11 - Нежност
    image

        Нежност...

Ноември сипе слънчеви лъчи. Сякаш пролетта е дошла преждевременно. Стъпките се къпят в златни листа. Усещам диханието на Земята. Босите ми стъпки попиват в пръстта. Добротата струИ от тялото ми и обвива всичко с воал на довършеност. Очите ми обхващат безкрая. В неговите контури си ти. Усмивката ти е набраздената напречна линия. Ветровито е, но аз обичам вятъра. С времето се научих да обичам всичко, което ми носи спокойствие. В следобедните часове леко и ефирно слънцето целува хоризонта. После се отразява в очите ми, докато тичам разперила ръце по пътната полоса. Все още пазя равновесие и имам вяра. Сърцето ми бие във ритъм внимание. Бие за теб със адрес неочакваност. Събирам в шепите си купчинки надежда, а после ги хвърлям нагоре към ослепителното синьо. Посипват се по главата и дрехите ми, като кристален дъжд. Въздухът се изпълва с приказни отражения. В тези нежни слънчеви следобеди земното въртене сякаш спира. Гравитацията намалява. Чувствам се като малък светъл влак, който препуска по коловозите на живота. Препуска еднопосочно, а твоята спирка е последната. Чувствам се и като птица, но с едно пречупено крило. Липсата ти не ми дава възможност да полетя до най-високото. До онова състояние на духа, което някои определят като нирвана, а за мен е докрайна осъщественост. А така да обичам да летя. В тези ноемврийски часове обичам стаено. Състоянието ми е нежност в синхрон с ириса на очите ми. Вече зная, че ще стигна далеч, докато вървя към теб и докато в ушите ми звучи музиката на отминалите дни. Ще продължа да ти пиша мисленно писма. Знам, че ги получаваш в сънищата си. Продължавай да мълчиш, защото само в мълчанието ти откривам опора и истина. Слъэнцето на ноември ме настройва романтично. Обичам извивките на дните и нощите в това време на годината. В цялост и искренност. А на тринайсти... Хей, знаеш ли?! Казвали се само истини. Все още те обичам... Огнено-магически?!..............

13.11.2015
By mystiquewoman







...

 
Категория: Други
Прочетен: 990 Коментари: 12 Гласове: 16
Последна промяна: 18.05.2016 10:34
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: mystiquewoman
Категория: Музика
Прочетен: 95425
Постинги: 82
Коментари: 366
Гласове: 2151
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031