Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Green Shadows
Автор: mystiquewoman Категория: Музика
Прочетен: 88817 Постинги: 75 Коментари: 364
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>








 

Категория: Музика
Прочетен: 307 Коментари: 2 Гласове: 12
Последна промяна: 20.01 11:10







 

Категория: Музика
Прочетен: 266 Коментари: 0 Гласове: 10
Последна промяна: 20.01 11:10






 
 

 
Категория: Музика
Прочетен: 459 Коментари: 0 Гласове: 8
Последна промяна: 20.01 11:11
19.08.2016 11:07 - Бях
 

 
Бях майка, бях и дъщеря. Моите са зелени, нейните сини. Аз пазех север - горе. Тя пазеше юг - долу. Третата най-важната ни пазеше отгоре. Вятърът ни обгръщаше от всякъде. Но бяха спокойни дни. Дни на безвремие. Далеч от Земята. В срещуположния край на координатната система. Той ми беше първи. Ти ми беше втори. И любовта някак се раздвои. А сега е разтроена в минало време и раздвоена в сегашно време. И всяка по-нова любов е по-силна и по-трайна от предходната. С теб ме свързват разстояния. С него ме свързва близостта и ежедневната топлина. Не мога и не искам да се откажа от тази топлина. Ръката ми държи твоята в грижата за другите. Дълго се отричахме. Дълго се преследвахме. Накрая аз притихнах. Там някъде. Сред вятъра. На кръстопътя на всички пътища. Все още само стоя и наблюдавам, но не е далеч времето, когато отново ще полетя устремена. И ти ще бъдеш до мен. В една финална мисия заложила на карта съществуването. Вярвам в предначертаното. Ние сме само изпълнители. Вече са ясни грешките от миналото. Ясен е и пътя на изкуплението. Северно-южната ост този път ще се пази от седем. Преди е била крехка. От трима. И врагът я е счупил без усилия. Преди е минало. Сега е подготовка. Утре ще е сбъдване. Една история, в която сме главни герои. Без да сме избирали. Просто пъзела ни подреди в една конфигурация от древни времена. На нас не ни остава нищо друго освен да следваме знаците. С вяра и надежда. Аз съм готова. А ти прости ли си?

19.08.2016г.
by mystiquewoman



*****




 
Категория: Лични дневници
Прочетен: 503 Коментари: 10 Гласове: 12
13.11.2015 18:11 - Нежност
 
 


        Нежност...

Ноември сипе слънчеви лъчи. Сякаш пролетта е дошла преждевременно. Стъпките се къпят в златни листа. Усещам диханието на Земята. Босите ми стъпки попиват в пръстта. Добротата струИ от тялото ми и обвива всичко с воал на довършеност. Очите ми обхващат безкрая. В неговите контури си ти. Усмивката ти е набраздената напречна линия. Ветровито е, но аз обичам вятъра. С времето се научих да обичам всичко, което ми носи спокойствие. В следобедните часове леко и ефирно слънцето целува хоризонта. После се отразява в очите ми, докато тичам разперила ръце по пътната полоса. Все още пазя равновесие и имам вяра. Сърцето ми бие във ритъм внимание. Бие за теб със адрес неочакваност. Събирам в шепите си купчинки надежда, а после ги хвърлям нагоре към ослепителното синьо. Посипват се по главата и дрехите ми, като кристален дъжд. Въздухът се изпълва с приказни отражения. В тези нежни слънчеви следобеди земното въртене сякаш спира. Гравитацията намалява. Чувствам се като малък светъл влак, който препуска по коловозите на живота. Препуска еднопосочно, а твоята спирка е последната. Чувствам се и като птица, но с едно пречупено крило. Липсата ти не ми дава възможност да полетя до най-високото. До онова състояние на духа, което някои определят като нирвана, а за мен е докрайна осъщественост. А така да обичам да летя. В тези ноемврийски часове обичам стаено. Състоянието ми е нежност в синхрон с ириса на очите ми. Вече зная, че ще стигна далеч, докато вървя към теб и докато в ушите ми звучи музиката на отминалите дни. Ще продължа да ти пиша мисленно писма. Знам, че ги получаваш в сънищата си. Продължавай да мълчиш, защото само в мълчанието ти откривам опора и истина. Слъэнцето на ноември ме настройва романтично. Обичам извивките на дните и нощите в това време на годината. В цялост и искренност. А на тринайсти... Хей, знаеш ли?! Казвали се само истини. Все още те обичам... Огнено-магически?!..............

13.11.2015
By mystiquewoman







...

 
Категория: Други
Прочетен: 933 Коментари: 12 Гласове: 16
Последна промяна: 18.05.2016 10:34





 


Събрани отломки...

 

Научих се да събирам отломките. Сглобявам ги в тела, в които вливам живот. Необятността вече не е тъй плашеща. Странни звуци от нея проникват в дълбокото на съзнанието. Раждат нови и нови светлинни потоци. Възкръсват Вселени. Превръщат реките във вечно убежище. А слънцето грее и сипе светлина в косите. Бърза бавно да завихри познатия ритъм. Спокойствието потича във вените. Препуска по коридорите в търсене на вярната врата. Когато я открие я отваря и осветява Новото време. Танцува с вятъра. Моделира фигури, в които вплита кристал и лед. Топи извървяните пътища. Помага ти да дишаш в сегашно време. И е лесно, и е трудно. Следваш пътя с вяра. Захвърляш вчерашната сива дреха. Сега си цветен. Често свободен. А друг път влюбен. Няма билети за къси разстояния. Няма тъга в огромното пространство, което едновременно те приспива и събужда. Дишаш учестен и развълнуван. Босите ти длани танцуват в пируети. Някаква странна магия сковава тялото ти. И се усмихваш. После прегръщаш дървета, птици и цветя. Вятърът е единствения ти спътник. Понякога те целува. Друг път те удря с невидимата си ръка. А ти го гледаш и обичаш. Мълчаливо. Наученото вече е отпечатано в огромната матрица на Всемирната душа. Вече няма заеми, а лъжите са истини. Няма случайности. Няма аз и ти. Има само Едно. Има само Надежда. Докато бавно изкачваш стъпалата на собствената си Лична легенда. Откриваш живот, защото си носител на живота. Откриваш вода, защото си жаден достатъчно. Откриваш другия, защото търсиш себе си. Отломките са просто парчетата на собствения ти пъзел. Редиш го дори със затворени очи. Не се страхуваш, защото знаеш – само Бог чертае съдбата ти и ти я показва, ако поиска да я промениш и да изпита твоята сила. Силата да сбъдваш себе си.

27.05.2014
by mystiquewoman







***

 
Категория: Други
Прочетен: 1038 Коментари: 2 Гласове: 9
Последна промяна: 13.11.2015 21:19






 



В есенното поле на мечтите…

 

Сгъстиха се облаците. Изтича боса в стърнището останало след поредните погубени летни надежди. Запрати очи във безкрая. И притаи дъх. Страха изчезна. А вятърните мелници в ума и забавиха своя ход. Прие се докато отричаше земното. Не беше вече важно времето. Само златния цвят на стърнището. Бе сама, но не и самотна. Нозете И се отпечатаха във твърдата земя. Безмълвна молитва за бъдеще. Внезапно я блъснаха ветровитости. Сърдито разрошиха косите И и ги запратиха отново зад чертата Минало. Притисна се единствено от ляво. Запази равномерният му ритъм в шепите си. Затворена зад деветте огради. Не чувстваше вече изгубване. Само гледаше в нищото. Очите си изпълни с облаци. С дъждовни капки. Символи за сбъдване. Снагата И потрепна в ритъма. А роклята като платно на мачта пак улови посоката на вятъра. Пристегна я. Отново очертала формата и смисъла на вечното И търсене. Противодейства. Както винаги. Противното би означавало погубване. На цялата И съвършена същност. На радостите и тревогите. На всички грешки от бленуване. А облаците се сгъстяваха и шепнеха. Но гласовете им тя виждаше като илюзия. У нея единствено кънтеше празнотата на Смисъла създаден от Вселената. Чертаеха се прави и окръжности. Пресечни линии на две полуреалности. Целуна вятъра със крайчеца на устните си. А после бавно укроти косите си. Внезапно разсъблече кожата си. Остана гола, капилярна, непредвидена. Първично чиста и спокойна във високото си. Закрачи безмисловна в ритъм с бурята. Узнала пътя вътре в себе си. Към слънцето. Към хоризонта от безкрайности. Вървя, вървя, затича се политайки. И се изгуби в театъра на Важното. На всичко друго прах поръси. Дишайки. Тя знаеше, че винаги е прекалено рано да се откажеш от стремежите. От себе си. Притихна временно замлъквайки между сезоните. Във есента прегърнала спокойствие. Със мислите за сън през зимата. За пролетно настръхнало пробуждане. А най-накрая в лятото … усмихната… тя нарисува във душата Сбъдване.  

А в същият този момент Той бе някъде там… В другият възможен край на полето… В търсене да скрие под чадъра вярата си… Докато светкавици бавно разцепваха света му на две, а после гърмежи го съединяваха готов за новите изпитания… Изпитания за сърцето и Егото му… заради вината, че обичаше…

 

By mystiquewoman
20.09.2013г.

 





***

 
Категория: Тя и той
Прочетен: 800 Коментари: 2 Гласове: 13
22.08.2013 23:57 - Нов ден...






 


Нов ден...

Роди се внезапно. Първо като звук отекнал дълбоко в подсъзнанието ми. Сънувах го. Изливаше се като река и попиваше в мен. Сля се с кръвта ми и я разреди до степен светлоотражателна. Жизнените ми сили се прегрупираха. Издадоха вик – спонтанно мъчителен. А после изплуваха от дълго затворената си черупка. Освободиха се странно обагрените ми мисли. Затанцуваха като малки слънчеви зайчета по белия таван. Гледах ги и протягах към тях палеца на дясната си ръка. Ала те оставаха неуловими. Малки отпечатъци от минало и настояще. Усмихнах им се. Мрака скри усмивката ми в джоба си и дръпна щората. Небето просветляваше. И странен звук от дописани многоточия погали ушите ми. Бях стъклена. И каменна. И кристална. Чуплива. По всички посоки и ръбове. Дежурният сценарий в утрото. А мислите избягаха на хиляди километри. В непознато далече. Разпиляха се по зелената трева. И зачакаха.  Останаха ми очите. Да се взират все по-навътре в себе си. Без да търсят отговори. Без да  подреждат пъзел от въпроси. Останаха да се взират в отдавна написаните знаци от Вселената. А новият ден се раждаше. Изпълни атмосферата с аромат на послепис. Добави нов щрих и формата изведнъж се промени. Помнех вчерашната, при изгрева. Днес бе различна, неповторима, гладка и ефирна, като воален повей, като въведение за нежност, като причина за достатъчност. А някъде далече слънцето изгряваше. И нечий сън привършваше задъхано.  Отпих от прощалните сълзи на звездите. Угаснаха. След тях остана само синьото. Отрази се в ирисите на очите ми и попи в дърветата и цветята. Вятърът ме прикани – сънена, боса и разрошена. Надигнах  се, а той ме заключи в прегръдка. Завъртя ме във танц, но без музика. Целуна ме със слънчев лъч по бузата. Намигна ми с окото на изтляваща Луна. Прошепна ми „Обичам те”, Магьоснице. А после ме остави на земята, при дърветата – с компас и карта за достигане до залеза. Вода подирих и намерих извора. Отпих на глътки трепетно забързани. От капките изкомпозирах истина. А после я заключих в дланите си. Готова бях. И с плАтнената риза, тъкана преди куп лета смълчано от предците ми поех по път бродиран от надеждата...бе точно в осем и тринайсет... А някъде във седем и петнайсет  умът намери място в чувствата... Издърпа ги от кладенче с желания и ги пося в поле за сбъдване...

You just have a little faith….


***

Ако утре приключи света...

(по Распутин)

 

(за Другите до мен)

Ще се превърна във звезда

И нечий път в безкрая ще огрявам

Ще се превърна във трева

И стъпки някакви с копнеж ще сгрявам

Ще се превърна във вода

Тъгите на Земята ще изпия

Ще се превърна в тишина

За всеки ден – парченце от магия...

 

(за Теб)

Ще бъда къс от синева

Криле която разпилява...

А също и една врата

Зад нея Вярата ще оцелява...

Накрая ще съм и Любов

Невидим залък за безкрая...

А ти ще бъдеш Super Nov(a)

Героят който ме спасява...

 

By mystiquewoman
22.08.2013г. 








***

 
Категория: Тя и той
Прочетен: 765 Коментари: 2 Гласове: 16





изображение - > tuk

 



Ежедневен рефрен...

 

от тихата нежност на капки роса

денят се събужда във мойта душа

погалва със пръсти света ми суров

разстила по мене шептящ благослов

 

затичана боса с пламтяща коса

танцувам щастлива в зелена трева

вълшебните думи мълвя с полуглас

а птици ме гледат от полет в захлас

 

протягам ръце към небесни химери

мечтите на облак са кротко поспрели

очите ми бликат копнежна възможност

далече разпръснали всяка тревожност

 

целува ме вятър с трептящо сърце

а после ме гони в безкрайно поле

превръща ме в радост в квадрат и в подкова

а аз се усещам изваяно нова

 

повтаря се този рефрен ежедневно

така и ще бъде до знака – Последно

когато пробудена в нова Зора

ще бъда завинаги къс светлина

 

12.08.2013г.
by mystiquewoman






 
:-*
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 674 Коментари: 0 Гласове: 11
Последна промяна: 13.11.2015 21:23
09.08.2013 01:00 - Граници...






 

 

Граници... 
 

Застанах в центъра (ти).... Разперих ръце... Очертах Ги в тъмното с пергел от звезди... Структурирах ги като някакви мои посестрими във външната обвивка на усещането за битието м(н)и... Защитни механизми за съхраняване на мечти и нажежени до експлодиране душевни атоми... Рязах ги с ножицата си за случвания.... Дишах ги с дробовете за изкачване на стръмности... Преминавах ги с краката за намиране на собствени начупени траектории в празното... Рисувах ги с боите за жигосване на животинската порода вътре в мен... Пребих ги с камъните за каскадно-водните случайности.... Летях ги с крилата за достигане на пределности-вълшебности...Ограничих копнежа до кладенец за изгубени ветровитости подредени скокообразно в гранично-космическият им устрем за търсене на минало... Огледах се... Беше 3 след полунощното препускане по страниците на написания ми до тук живот... И нищо повече... А кожата ми набраздена от вчерашните капки дъжд напомни, че във тебе бях, но също и без тебе... В някъдето... А после вън заграчи кукумявката... Предвестница за смърт или пазителка... Не различих посланието... Само я избутах на мислите ми в най-дълбоко скритото... И пак почувствах оня див копнеж за сбъдване... Като минутен зов и миг възкръсване... По пръстите си разпилях илюзии... Показах ги за  кратко в такт на сенките.... А след това си ги прибрах във вените... В невроните опънати до скъсване.... В сърцето си – възстановило ритъма... В петите си – изтрити от (не)плануване... Надебелих чертата хоризонт в посока западно...  Моливът ми се счупи... Хвърлих го... На ум започнах да броя слънцата си.... И ги редях във лявото отверстие... с табелката за мястото на чувствата... А вятър тихо шепнеше тъгата си... Но оглушала бях... От викалата му във  делниците и във паузите за промушване в мълчание...Търкулнах го в полетата облечени във  слънчогледово... до границите със жита и люляци...Помахах му за сбогом на разсъмване.... До срещата ни в друго измерение...  А после... После се изгубих...там... във себе си...  
 

„Направихме си дом
отвъд нашите мечти.
Донесохме с нас тази любов
сега горчива.
И може би бих моглА
да кажа точно сега,
че аз винаги мисля за теб
как вървиш с мен
през целия си живот..."

By mystiquewoman
08.08.2013г.




I have you tattooed on my skin....


 
Категория: Тя и той
Прочетен: 708 Коментари: 0 Гласове: 10
Последна промяна: 13.11.2015 21:24




 


 



Ако можех да върна времето назад…

Ако можех да върна времето назад щях да мълча… Да бъда капка попила в напуканата от жегата земя… Проговорих и завъртях ветропоказателя на 360 градуса… Беше ли нужно… Вероятно да, за нечия душа във Вселената…  

Ако можех да върна времето назад щях да полетя… Да бъда птица разперила криле над непознати полета… Очертах своята траектория и продължавам да вярвам, че тя е със знак Безкрайност… Беше ли свободно… Вероятно да, за нечий път в Безвремие… 

Ако можех да върна времето назад щях да успея да отворя вратата… Да бъда жената, която не оставя Някой да се изгуби в мрака… Някой отдавна запали фенер и го остави да ми свети висящ на дърво в една градина… Забравих да поглеждам често към него… Вероятно, за да дойде ден, в който да си спомня, че този който се изгуби, рано или късно се намира… 

Ако можех да върна времето назад щях да се приземя… Да бъда самолет кацнал на пистата без аварийни отклонения… Завърших полета от точка А до точка Б, на вечно повтарящото се пътуване към Себе си… Беше ли достатъчно… Вероятно да, за моя път и вечно търсене на Истината… 

Ако можех да върна времето назад щях да говоря… Да бъда енергията кръжаща свободно над облаци и синева… Замълчах и се  родих… Не беше нужно, просто случване… Вероятно, за да се науча на обичане, на оцеляване, или пък … на страдание…

 

Ако можех…
Но не мога…
А и  **  ****М!

Знаеш ли?...
Заради Себе Си! :))

 

22.07.2013г.
By mystiquewoman












If only I could turn back time...


Категория: Тя и той
Прочетен: 3350 Коментари: 9 Гласове: 16
12.07.2013 14:19 - Страстна...






 






 
Категория: Видео
Прочетен: 572 Коментари: 0 Гласове: 7
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: mystiquewoman
Категория: Музика
Прочетен: 88817
Постинги: 75
Коментари: 364
Гласове: 2124
Архив
Календар
«  Май, 2017  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031