Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Green Shadows
Автор: mystiquewoman Категория: Музика
Прочетен: 93002 Постинги: 79 Коментари: 366
Постинги в блога
<<  <  2 3 4 5 6 7  >  >>
08.07.2012 01:30 - Приказки....

*****

неоново свети небето

китарата ритъм държи

и шепне бездумно сърцето

сред сноп от искрящи звезди

 

след птица прелита във мрака

желание скрито в око

забързан часовникът трака

приглася му шум от весло

 

мечтан силует в миг съзираш

танцува на пръсти сама

и пътя към нея намираш

изкачваш висока скала

 

поглежда те бегло през рамо

разперва за полет криле

след нея воала и само

остава във твойте ръце

 

безумно морето шумеше

и дъжд хоризонта изля

душата ти в нейната беше

и двама се сляхте в нощта

 

изтекоха  много години

ала някъде там – до брега

сред вълните безкрайни и сини

Ти прегръщаш и днес Любовта

 

By mystiquewoman


       Слушаме приказки, защото обичаме вълшебства. Разказваме приказки, защото обичаме щастливия край. Участваме в приказки, защото самия ни живот е една магическа приказка. Някак неусетно се научаваме да съществуваме в безвремие. Търсим непрестанно безкрайността. Онова състояние, което ни кара да усещаме най-пълноценно себе си. Забравяме лошото. Прегръщаме доброто. Обичаме, но никога достатъчно. По тази причина, вероятно, напредваме  бавно в приказката. Пием вода всеки път от различен кладенец. Понякога живителната течност ни прогаря. Друг път ни спасява. А случва се и така – да не можем да усетим вкуса и. Често стоим на брега на реката. А покрай нас преминава червената вода, синята вода, зелената вода, а когато дойде ред на златната – или няма кого да топнем в нея или не успяваме достатъчно бързо да се съблечем и да се потопим ние. Не обичаме да бъдем Пепеляшка в първата част от приказката, защото такава реалност съсипва. Искаме да бъдем Пепеляшка от финала на приказката, но дали всяка от нас успява да срещне и да спечели с красота и ум принца от мечтите си?! Вероятно, ако сме романтици и вярваме поне мъничко във вълшебствата – отговора е Да. Във приказките всичко е възможно – можеш да летиш, можеш да бягаш най-бързо, можеш да сбъдваш желания, да откриваш съкровища, можеш да бъдеш най-красива, доброто винаги побеждава злото, а докато слушаме приказка реалността е заключена в килера. О! Тя не спи – хапва си сладко от стъклените буркани с мечти и обмисля поредното разочарование или изпитание, които да ни поднесе с оправданието,  че ни прави по-силни така. Често избираме да бъдем спящите красавици, а събуждайки се осъзнаваме, че живота е минал покрай нас, принца е опитвал дни наред да ни събуди, накрая се е уморил, яхнал е коня и е поел самотен към залеза.... А ние... Ние гледаме примирено и с тиха тъга отражението си в стъкленото огледало, заобиколени от седемте джуджета  (може и по-малко да са на брой) и се питаме кога ли ще ни дадат ябълката.... Малко са хората, които имат сърце и воля да изработят Пинокио, а после да му вдъхнат живот. Дървените глави обичайно си остават дървени, независимо от метаморфозите през които преминават.  Обичаме приказките за Любовта – онази безкрайната, чистата, нежната, без условия и ограничения, която се носи по вятъра и диша в земята, която се случва независимо от сезоните, в която телата при досег изгарят, а очите започват да блестят по-силно и по-ясно. Любовта, в която всички спомени оцеляват. Във приказките Любовта се случва и остава запечатана в неподвижен кадър на края. И се случва всеки път. В живота Любовта се случва, но се стопява в пространството, когато другия до теб изчезне физически. Превръща се в отвъдвремева неочакваща сакралност и също като в приказките се запечатва в неподвижен кадър на мига, в който си докоснал дъха на другия, преди да се сбогувате. Любовта всъщност е приказката, в която няма край, а само временен антракт за смяна на костюмите и избор на сцената там някъде между Вселените – сцената на която се случваме Винаги в приказката наметнати с плаща изтъкан от безвремие.   

 


 

 
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1448 Коментари: 8 Гласове: 17





 


          Когато изгубиш представата за реалност светът ти се счупва на две. Ставаш полу-съществуващ.... И някак странно изгубваш себе си, докато всъщност вярваш, че се търсиш. Познаваш се, но и не съвсем. Все по-трудно става да се огледаш в очите на другия до теб. Да се вслушаш в успокояващото му равномерно дишане, когато те прегръща мрак. И си задаваш въпроси – на къде, и кога, как и защо, какво и колко, но някак си отказваш съзнателно да намериш отговорите. Или пък ги намираш, но не искаш и не искаш да ги приемеш за нещо свое. Сякаш глухо ехо ги отнася по вятъра. Те са другото – онова, което те измъчва, от което искаш да избягаш. Отговорите те карат да плачеш. Припомнят ти моментите на непълноценност, на неудовлетвореност, на неизживени мечти. И продължаваш да се изгубваш, докато забравиш как се обича наистина. Търсиш себе си в електронни читални, сайтове, сървъри, в измислени образи, които правят измамно цветен малкия ти нереален остров. А живота минава покрай теб, часовникът трака замислено, но ти ... ти не забелязваш, защото играеш в друга пиеса, в която вярваш че сам пишеш красив сценарий, а всъщност .... си мъртъв. Дишаш, но прегърнал надежди-химери. Въздигаш  Его-то си, но кому е всъщност нужно.... Дали наистина това ти е потребно, за да бъдеш себе си?!...  Дишаш без да виждаш мигащите в зелено светофари. Защо? Защото си зает да наблюдаваш случващото се в поредната социална мрежа през мобилния си телефон последна мода или пък да напишеш стих за очи, които даже не си виждал.... А някой до теб те обича и копнее за мъничко нежност.... В мълчание. Точно сега. В тази минута. Защото животът се случва. Животът се случва докато непрекъснато кроим другите планове. И няма време да търсиш себе си в черното на монитора до безкрайност. Да – бягай, когато си притиснат до стената и имаш нужда да се прочетеш отстрани, когато имаш нужда да се погледнеш за миг през очите на непознати. Изгубвай се дори от себе си, за да се преоткриваш пак и пак. Да възкръсваш по-силен и по-мъдър. Търси и откривай любовта и във виртуалното, и във реалното, но Винаги пази в себе си знанието за разликата между двете и избирай Човека като единно цяло – тяло, дух и душа.  Избирай оцеляване, дори и с риска да накажеш себе си.  Избирай докосване на кожа, усещане на дъх и сливане в реалност на полуреалности. Избирай да се откриваш, търсейки се, а изгубването да е просто мост. Моста между теб и всичките онези - Другите, с които сте наказани единствено .... Да се обичате.

 


 
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 1395 Коментари: 10 Гласове: 11



Време е
NEO да посвири....




I was made for lovin' you baby
You were made for lovin' me
And I can't get enough of you baby
Can you get enough of me
....

:)

Категория: Музика
Прочетен: 766 Коментари: 4 Гласове: 6
25.06.2012 16:30 - Някой ден....



                  Някой ден ….

               

                ….  където реките бисерни блестят ….

          …. а вятърът косите разпилява ….

          .... където има само Теб и Мен ….

               …. и птицата в простора оцелява ….

                                                                  

                                                                                          …. където си Съдбовно озарен ….

                                                                                          …. и мислите потапят се в забрава ….

                                                                                           .... където си в магичен нежен плен ….

                                                                                          …. а после само споменът остава ….



 

Категория: Лични дневници
Прочетен: 710 Коментари: 6 Гласове: 10
21.06.2012 21:00 - Докосване....


Политам всеки път когато ....

         .... докосваш мойте чувства....

                        .... във смълчаност....

                                                 .... и птица съм
                                                 .... и камък
                                                 .... и безкрайност

                                                               .... когато мойте чувства те прогарят....





Категория: Тя и той
Прочетен: 1827 Коментари: 7 Гласове: 10



Скъп приятел има празник днес!
По този повод реших да му подаря едно красиво цвете от моята градина!
За теб, Р..., с обич! :)


Категория: Забавление
Прочетен: 1257 Коментари: 12 Гласове: 19



Безсмислието на дадена ситуация те хваща винаги неподготвен. Стисва те за гърлото. Дъх не можеш да си поемеш. Първо се ражда въпроса “защо”, после идва момента, в който се чувстваш като тотален глупак, вероятно се проливат и сълзи, а накрая започваш неистово да се надяваш дните да текат по-бързо и с увеличаване на разстоянието между теб и момента на прозрение да усетиш по-пълноценно настанилото се чувство на безразличие. Да се вкопчиш в него и така по-сигурно да плуваш в реката на нестихващия копнеж.  А като се замислиш колко щастлив си бил и как пеперуди са пърхали ден и нощ в корема ти…. Тъгата става още по-силна. Усещаш се още по-силно неразбран и изгубен. И защо…. Защото другия е избрал да те наказва с някакво мълчаливо обичане…. Което даже не си и търсил, а после то като те е намерило те е объркало до степен на лудост…. Завъртяло те е в омагьосан кръг и едновременно ти е вливало и отнемало жизнени сили. Докато баланса е наред – всичко е ОК, но винаги идва момент за избор…. Така сме устроени – да избираме себе си. Реалността предпоставя този избор. Затваряш прозорците. Заключваш вратата. Слагаш ключа в джоба си и тръгваш по пътя…. А дали ще се върнеш някога…. На кой ли му пука….




Oh my love for the first time in my life,
My eyes are wide open….

 

Категория: Лични дневници
Прочетен: 842 Коментари: 4 Гласове: 7
Последна промяна: 15.06.2012 13:38
13.06.2012 00:01 - Серенада....


и музика божествена звучи

в смълчаното сърце на тишината

а птицата самотна пак кръжи

във търсене на бряг и светлината

 

целуна я невидима звезда

прегърна я небето безсловесно

а във крилата и пак вятър зашептя

и стопли я вълшебно неизвестно

 

и музика божествена звучи

посипва прах по стъпките в безкрая

и само нежно лунните лъчи

се сливат в полунощната омая

 

By mystiquewoman



Категория: Музика
Прочетен: 995 Коментари: 0 Гласове: 7





изображение : някъде от Фейсбук (преди време)

Когато не можеш да заспиш май е най-добре да се взираш в Луната. Да попиваш отблясъците и да се опиташ да усетиш ритъма на звездния танц. Невидимото отражение на лунната светлина върху ръцете винаги стопля. Кожата се набраздява с лунни отпечатъци. И съдбата ти за кратко се променя. Когато Луната блести мечтите извират. Понасят се по наклонения звезден склон. Търкалят се като хлапаци. Смеят се. Разпиляват се по вятъра, а после се събират отново. И пак се търкалят. А след тях остава пътека обляна в лунна светлина. Дори да заплачеш сълзите се превръщат в бисери. Търкулват се и целуват Земята нечакано.  Когато се опиташ да достигнеш Луната първо намери старата стълба. Тя е там – подпряна до едно дърво в градината ти. Запали фенера и се опитай да извървиш стъпките. Безшумно. Босо. Вътрешно усмихнато. Подреди мислите си. Подреди разпилените коси. Плесни три пъти с ръце и си намисли желание. Много е лесно. Заслушай се в песента на щурците. Защото те винаги пеят. Твоите песни. Помниш ли? Особено, когато си сам. А после подпри стълбата върху лунната повърхност. Запази равновесие. И се опитай да се качиш по нея. Забравих да ти кажа за фенера. Оня стария. Не го изпускай от ръцете си и върви смело нагоре. Бързай бавно. Всичко се случва в най-подходящия момент. Така е написано сред звездите още с първата ни глътка въздух. Такаааа. Изкачи ли се? А сега намести рамката. Сам поставяш граници и сам преминаваш отвъд техните очертания. Ще боядисаш ли луната в сътворената собствена картина? Каква да бъде този път? Лилава? А може би червена? Не, остави я да бъде бледа светлина, попиваща в дълбокото на очите ти. Там съм аз – виждаш ли ме? И този път. Аз съм усмихната, успешна, удивителна. Аз съм многоцветна и мога да се скрия в палеца ти. Просто се опитай да натиснеш с него Луната. Като копче. Вълшебното копче за изключване на реалности. Не ти се слиза по стълбата надолу. Разбираемо. Веднъж целунала безкрайното душата иска да лети. Май на рамото ти кацна птица. А един облак ти шепне нещо. Сподели ми. Само ми се усмихваш и поемаш по стълбата надолу. Така се случва всеки път. Фенера изгасва. Лунната светлина се слива с небето, а звездите се завъртват в магичен пирует и се превръщат в спомен. От изток бавно се ражда зората. А ти…. Ти продължаваш по пътя…. за да намериш себе си....

Категория: Забавление
Прочетен: 829 Коментари: 3 Гласове: 9
06.06.2012 14:55 - Романтично....


Ако затвориш очи, ще ти се случи....




източник на фотографията - > Фейсбук ~ Страничката на Maggy~

 

Категория: Забавление
Прочетен: 401 Коментари: 0 Гласове: 8
03.06.2012 13:35 - За мечтите....



моите мечти са като облаците
потъват в движенията на Земята
стопяват се в минутите на самота
попиват в стъпките ми нарисувани в тревата

моите мечти са като вятъра
разпилявам ги във хиляди посоки
а после ги събирам във кръвта си
остават белезите винаги дълбоки

моите мечти са отражения
на мислите ми свързани със Тебе
аз мога да обичам всеки вярваш ли
докато дишам във сегашно време
@mystiquewoman


Мечтите са като облаците. Променят се с времето, със сезоните, с нашето положение спрямо звездите, слънцето и дъжда. Мечтите са онези парченца радост, в които Винаги можеш да намериш утеха, независимо от случващото се. Сбъдвали се мечтите на тези, които работели докато мечтаят. Прочетох го преди време в една книга. А който не работи дали е обречен на вечна мечтателна несбъднатост?! Мечтите стават реалност когато извървим достатъчния брой стъпки. Понякога неочаквано. Друг път очаквано, но като че ли тогава не е достатъчно сладко. В очакваното винаги има някакъв тръпчив вкус. Мечтаем за любов, мечтаем за пари, мечтаем за деца, мечтаем за пътувания, мечтаем за вечността.... И някак заети да мечтаем и забързани в ежедневието, често забравяме да живеем в сегашно време. Всъщност живеем, но някак на половина. Губим мярката за наистина ценните неща в живеенето ни. Пренебрегваме факта, че ако не посеем цветето днес, утре то може вече да е увехнало, утре може вече да не дишаш, утре мечтите ти да са далеч от съдбата на цветето, утрето да го няма....  

Мечтите са като птиците. Долитат и отлитат от мислите ни. Изпращаме ги с надежда, посрещаме ги с радост. Всеки път вярата ни, че този път мечтаното ще се сбъдне е по-голяма. Ако не се получи и разочарованието ни е по-голямо. А жиците, на които мечтите ни кацат за отмора сподирят пътищата ни и не се променят. Докато са на жиците мечтите издържат на бурите- ветрове, дъждове, снегове, целуват с поглед облаците, с които толкова си приличат и политат нагоре като птиците, за да целунат звездите и да се влеят обратно в нас – човеците, ден след ден и нощ след нощ в очакване на някакво вълшебно сбъдване. Мечтите ни помагат да бъдем по-добри във дните, да приемаме философски пораженията и  да укрепваме вярата си, въпреки неистовата болка понякога.  Вливат в кръвта ни усещането за безкрайност.

Мечтите са реалността, която самите ние създаваме. Една реалност сподиряна от радостта, а друг път облечена в тъга. Заключила в ъглите си усмивките и сълзите, на тези които не се страхуват да мечтаят.  Усещане за обич и за надежда. Винаги. Огледало, в което поглеждайки срещаш красота и пълноценност. Мечтите са реалността вътре в нас. И извън нас. Босите ни стъпки в тревата. Усмихнатите слънчогледи в полето. Слънчевата люлка, на която се залюляваме поне веднъж, докато дишаме. Мечтите сме Аз и Ти – до мигащите в зелено светофари. Онези от сънищата и другите на кръстовището след завоя. Мечтите са спомените превърнати в бъдеще. Вълшебно и нетърсено, родено в неочакваност и шепнещо под вчерашния дъжд.

Мечтите си самия Ти очакващ някакво възможно сбъдване.... 

Категория: Забавление
Прочетен: 522 Коментари: 2 Гласове: 6




Но въздухът и огънят са част

и те от мен. На тях пък дай летене!

Това са мойта мисъл, мойта страст,

сновящи бързо между теб и мене.

Но пратя ли тез две стихии в път,

като гонци на твоите услуги,

останали самички в мойта гръд

печално натежават двете други

и чак докато върнат се онез

ефирни две, които съм ти пратил,

цял ставам чул от тях – тъй както днес, -

че жив и здрав е скъпият приятел.

Но кратка радостта е : жаден пак,

пак пращам ги към теб и хлътвам в мрак.

 

45

 

Тръгвах си толкова много пъти…. Стрелвах се в нощта. Валяха ме дъждове. Ветрове танцуваха със тялото ми. Косите ми растяха. Отрязвах ги. А те пак и пак… растяха.Оставих ги. Сега покриват стъпките ми. Бягащи глухонямо сред полетата, които прегръщам с поглед всеки следващ ден. Истината е, че се страхувам. Да бъда изоставена. Защото преживяното не се забравя. Отдавна беше. Всичко бе във синьо. И щастлива бях. Безгрижна лека, като капките роса във утрото. И боса се разхождах във треви. Плетях венци, оставях слънчеви лъчи да галят сетивата ми. Не мислех, а потребно бе. Усещане изпитвах за безсмъртие във младостта вклинено. Отдавна бе. И няма никога да бъде същото. Беляза ни смъртта. She's gone.... Така както вълните прегръщащи брега не си приличат. И птиците по траектории различни тичат.  И мен като <-преди-> не ме обичат. Беше в друг живот. В живот неизживян до края, като разрязан хоризонт на две… Парче изгубено в безкрая…. И все се питам какво ли щеше да е…. Но вече и във сънищата не получавам отговори(те). Всъщност зная отговорите, но продължавам да отказвам да ги чуя. Предпочитам ехо в звездоброя. Отразило мислите (ми) (и). А тя стои все тъй със очила и се усмихва. На сбогуване. Но помня думите : “Назад. За тук не ти е още време”. А кога за “тук” става навременно или пък късно вероятно. Не искам да знам. Искам да знам. Не искам да знам.  Не искам.  Дишам. Защото въздухът и огънят са част от мен. И с тях летя. И пак си тръгвам…Тръгвам от мен…Избирам път и шанс да го открия…Избирам оцеляване сред пясък. Сред непознати и приятно-неприятни, по късо-дълги улици, сред грешни правилности, сред минути за попиване на мъдростта без граници, сред всичко друго някъде извън закономерности. Една нечакана нетърсена магия. Безвремие, в което ще се скрия. Ще полетя преди да се разбия. И само прах дъхът ми ще сподиря….

Категория: Лични дневници
Прочетен: 516 Коментари: 2 Гласове: 9
<<  <  2 3 4 5 6 7  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: mystiquewoman
Категория: Музика
Прочетен: 93002
Постинги: 79
Коментари: 366
Гласове: 2139
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031