Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Green Shadows
Автор: mystiquewoman Категория: Музика
Прочетен: 90691 Постинги: 78 Коментари: 366
Постинги в блога от Май, 2012 г.




Но въздухът и огънят са част

и те от мен. На тях пък дай летене!

Това са мойта мисъл, мойта страст,

сновящи бързо между теб и мене.

Но пратя ли тез две стихии в път,

като гонци на твоите услуги,

останали самички в мойта гръд

печално натежават двете други

и чак докато върнат се онез

ефирни две, които съм ти пратил,

цял ставам чул от тях – тъй както днес, -

че жив и здрав е скъпият приятел.

Но кратка радостта е : жаден пак,

пак пращам ги към теб и хлътвам в мрак.

 

45

 

Тръгвах си толкова много пъти…. Стрелвах се в нощта. Валяха ме дъждове. Ветрове танцуваха със тялото ми. Косите ми растяха. Отрязвах ги. А те пак и пак… растяха.Оставих ги. Сега покриват стъпките ми. Бягащи глухонямо сред полетата, които прегръщам с поглед всеки следващ ден. Истината е, че се страхувам. Да бъда изоставена. Защото преживяното не се забравя. Отдавна беше. Всичко бе във синьо. И щастлива бях. Безгрижна лека, като капките роса във утрото. И боса се разхождах във треви. Плетях венци, оставях слънчеви лъчи да галят сетивата ми. Не мислех, а потребно бе. Усещане изпитвах за безсмъртие във младостта вклинено. Отдавна бе. И няма никога да бъде същото. Беляза ни смъртта. She's gone.... Така както вълните прегръщащи брега не си приличат. И птиците по траектории различни тичат.  И мен като <-преди-> не ме обичат. Беше в друг живот. В живот неизживян до края, като разрязан хоризонт на две… Парче изгубено в безкрая…. И все се питам какво ли щеше да е…. Но вече и във сънищата не получавам отговори(те). Всъщност зная отговорите, но продължавам да отказвам да ги чуя. Предпочитам ехо в звездоброя. Отразило мислите (ми) (и). А тя стои все тъй със очила и се усмихва. На сбогуване. Но помня думите : “Назад. За тук не ти е още време”. А кога за “тук” става навременно или пък късно вероятно. Не искам да знам. Искам да знам. Не искам да знам.  Не искам.  Дишам. Защото въздухът и огънят са част от мен. И с тях летя. И пак си тръгвам…Тръгвам от мен…Избирам път и шанс да го открия…Избирам оцеляване сред пясък. Сред непознати и приятно-неприятни, по късо-дълги улици, сред грешни правилности, сред минути за попиване на мъдростта без граници, сред всичко друго някъде извън закономерности. Една нечакана нетърсена магия. Безвремие, в което ще се скрия. Ще полетя преди да се разбия. И само прах дъхът ми ще сподиря….

Категория: Лични дневници
Прочетен: 511 Коментари: 2 Гласове: 9

* * * * *

Обичам да те гледам отстрани,
Когато ти със другите говориш
И цял на другите принадлежиш,
И цял си в техните съдби разтворен.

Аз гледам с тайна нежност отдалеч
Лицето ти – ту светло, ту сърдито,
С очи сурови и с очи добри –
Но винаги открито.

Сега не си при мен. Сега си там.
И може би дори си ме забравил.
Но аз те давам, давам на света –
Това е твое мъжко право.

Забравяй ме, за другите мисли,
Опитвай се земята да нарамиш,
Лети!
Обичам те такъв.
И оня миг ми стига само,

Когато през лица и гласове
Очите ти внезапно ме намират –
И ослепявам, и сама слепя,
И земното въртене спира...

Станка Пенчева

за нещо в душата
....

Категория: Тя и той
Прочетен: 738 Коментари: 4 Гласове: 10
26.05.2012 17:50 - Заклинание






Memento mori, homine, quia pulvis est et in pulveris reverteris!...
Категория: Лични дневници
Прочетен: 244 Коментари: 0 Гласове: 2
23.05.2012 13:13 - Утре







Утрото е по-мъдро от вечерта. Стара поговорка, но правилна винаги. Незнам, може би ако изберем да живеем по максимата, че тайната на щастието не се състои в това да правиш, каквото ти харесва, а да харесваш онова, което се налага да правиш, би било по-лесно да се преодоляват моментните спадове в емоционалния тонус предизвикани от очаквани разочарования. Вероятно надеждата за промяна е виновна, всеки път да се повтаря едно и също. Но, как се избира да чувстваш неутрално. Без емоция. Май всичко опира до това да възпиташ у себе си чувството на морално удовлетворение от самия себе си. И да изпитваш това чувство Винаги, когато правиш нещо по правилния начин и за постигане на правилната цел по твоите морални критерии. Тогава вероятно никой и нищо не би могъл да провокира разочарование и усещане за недооцененост, неразбраност. Важно е единствено, че си разбран от самия себе си. Независимо от казаните от другите думи, от извършените действия, от оценката на другите за теб, за написаното от теб, за твоите действия в дадената ситуация. Някаква възможна ненатрапчива форма на егоизъм, в която съхраняваш себе си.

В утрото терзанието от предходния ден се е превърнало вече в минало. В поредна брънка от веригата натрупан житейски опит, в излята сълза, в изпята песен, в прелистена страница, в издишана глътка въздух, в отпечатък върху отлетелите в безкрая мисли, във всичко което няма да се случи днес…. И по-добре….  

Категория: Лични дневници
Прочетен: 619 Коментари: 4 Гласове: 10
Последна промяна: 24.11.2016 11:18



какво е право

и какво е правилно

къде изгубваме мига

на справедливост

тревожност продуцирана

от медии

и пак отпита глътка

НЕщастливост

 

омръзна ми да тичам

след химери

да се доказвам

на отминали реалности

във утрето

попили в светлосенките

Изстинали

без визия за бъдното

 

Живота бил

за романтично смелите

за НЕстрахуващи се

от внезапните превратности

едни изгаряли

а други се възраждали

въпрос на избор

или на случайности

 

очи затварям

пак преглъщам празното

единствено с доброто

се споглеждаме

намигвам на приятели

през рамото

за кой ли път

избирам продължение

 

а Истината

скитница сред вятъра

се сгушва неразбрана

във окото ми

дори да няма късче

вероятност

Тя винаги се ражда

под небето ни

Автор : mystiquewoman


Категория: Лични дневници
Прочетен: 514 Коментари: 2 Гласове: 9


Днес май имам нещо като имен ден!

По този повод реших да си “подаря” една песничка!:)

Усмихната празнична седмица на всички!

И честито на именниците! Да са здрави и щастливи!




Категория: Музика
Прочетен: 648 Коментари: 4 Гласове: 7
Последна промяна: 24.11.2016 11:14

Обичам поезията на Емили Дикинсън.

Обичам да я чета, когато вън вали и шепота на дъжда докосва сетивата по вълшебен невидим начин.
Обичам мечтите, които нейните думи създават.

Обичам да споделям прочетеното.

Затова, ето няколко стиха от книгата и “Дори мечтата стига” :

 

441


Това писмо ми е до Света,

който не ми е писал –

за новините прости на Природата,

за нежната и, величава Мисъл.

 

Тя своето Послание предава

в ръце, невидими за мене,

но от любов към нея, приятели добри,

съдете ме със снизхождение.

1862г.

 

449


За Красотата аз умрях –

след мойто Погребение

човек за Истина умрял

положиха до мене

 

-         Защо изгасна? – промълви.

-         Признах : - За Красотата.

-         - Аз пък за Истината, все едно

-         че с теб сме родни Братя.

 

Говорихме в гробовен мрак

като добри роднини –

но устните ни мъх покри

и имената заличи ни.

1862г.

 

 478

 
Аз нямах време за Омраза,

че Гробът – знам –

не е далече –

и твърде кратък е Животът

да свърша

със Враждата вечна.

 

И да Обичам нямах време,

но работа все пак е нужна

ден след ден –

затуй усилия да вложа в Любовта,

реших че е достатъчно

за Мен.

1862г.

 

491


Докато тя е жива,

докато от Смъртта не е докосната,

докато този Въздух дишаме и двете,

В една и съща Кръв живеем

и Тайнството е същото –

едно-едничко нещо посочете,

което може да ни раздели –

 

като Живота Любовта е – ала по-дълговечна,

като Смъртта е Любовта, но гроба надживяла,

посестрима на Възкресението, тя праха изгребва –

“Живей” – безкрайно Любовта напява.

1862г.

 

 642

 
От Себе си на заточение да тръгна –

как бих успяла –

не може да проникне в Крепостта ми

Сърцето Цяло.

 

Щом Аз самата – Себе си нападам –

как мир да сключа,

освен ако да покори Съзнанието

някак сполуча?

 

И тъй като Монарх сме си взаимно,

как туй ще стане

освен чрез Абдикация –

на Аз – от Мене?

1862г.

 

Приятен дъждовно шептящ следобед (от мен)….

Категория: Забавление
Прочетен: 443 Коментари: 0 Гласове: 6

Дали може съзнанието да бъде възпитавано да работи с велики мисли?....
Глобалното затопляне, войните, глада в Африка, болните от СПИН, неконтролираните наводнения, религиозните търсения, научните открития, Вселената и нейните тайни, живота и смъртта.... Мислим и не мислим за тях, защото са далеч от ежедневието ни - от малките дребни неща в заобикалящия ни свят, далеч от обичайния ритъм на живота ни, но същевременно са и толкова близо - в невидимите въздушни вибрации, в стичащите се капки дъжд, в слънчевите лъчи, в перата на птиците, в едва видимото движение на облаците, в хоризонта докоснат от погледа, в новините, в книгите, по пътищата които извървяваме ежедневно....
Великите мисли, раждат велики решения и вероятно велики дела..... Може би затова, трябва да възпитаваме съзнанието си да работи с велики мисли, за да можем да платим цената.... когато моментът настъпи....
 

Категория: Забавление
Прочетен: 485 Коментари: 2 Гласове: 7
Последна промяна: 17.05.2012 09:26
16.05.2012 00:24 - Невъзможно

Като за начало едно парче, което харесвам....










Категория: Музика
Прочетен: 346 Коментари: 0 Гласове: 8
Търсене

За този блог
Автор: mystiquewoman
Категория: Музика
Прочетен: 90691
Постинги: 78
Коментари: 366
Гласове: 2138
Архив
Календар
«  Май, 2012  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031