Утрото е по-мъдро от вечерта. Стара поговорка, но правилна винаги. Незнам, може би ако изберем да живеем по максимата, че тайната на щастието не се състои в това да правиш, каквото ти харесва, а да харесваш онова, което се налага да правиш, би било по-лесно да се преодоляват моментните спадове в емоционалния тонус предизвикани от очаквани разочарования. Вероятно надеждата за промяна е виновна, всеки път да се повтаря едно и също. Но, как се избира да чувстваш неутрално. Без емоция. Май всичко опира до това да възпиташ у себе си чувството на морално удовлетворение от самия себе си. И да изпитваш това чувство Винаги, когато правиш нещо по правилния начин и за постигане на правилната цел по твоите морални критерии. Тогава вероятно никой и нищо не би могъл да провокира разочарование и усещане за недооцененост, неразбраност. Важно е единствено, че си разбран от самия себе си. Независимо от казаните от другите думи, от извършените действия, от оценката на другите за теб, за написаното от теб, за твоите действия в дадената ситуация. Някаква възможна ненатрапчива форма на егоизъм, в която съхраняваш себе си.
В утрото терзанието от предходния ден се е превърнало вече в минало. В поредна брънка от веригата натрупан житейски опит, в излята сълза, в изпята песен, в прелистена страница, в издишана глътка въздух, в отпечатък върху отлетелите в безкрая мисли, във всичко което няма да се случи днес…. И по-добре….
Прочетен: 1427 Коментари: 4 Гласове: 10
Последна промяна: 24.11.2016 11:18
какво е право
и какво е правилно
къде изгубваме мига
на справедливост
тревожност продуцирана
от медии
и пак отпита глътка
НЕщастливост
омръзна ми да тичам
след химери
да се доказвам
на отминали реалности
във утрето
попили в светлосенките
Изстинали
без визия за бъдното
Живота бил
за романтично смелите
за НЕстрахуващи се
от внезапните превратности
едни изгаряли
а други се възраждали
въпрос на избор
или на случайности
очи затварям
пак преглъщам празното
единствено с доброто
се споглеждаме
намигвам на приятели
през рамото
за кой ли път
избирам продължение
а Истината
скитница сред вятъра
се сгушва неразбрана
във окото ми
дори да няма късче
вероятност
Тя винаги се ражда
под небето ни
Автор : mystiquewoman