Имало двама братя  под слънцето красиво... Единият... се реел във небето, а другия препускал сред полето...Духът живеел едновременно в двамата и по отделно... Препускали с вятъра, чертаели видимо-невидими траектории.... Били щастливи, а свободата циркулирала в капилярите им ден след ден, нощ след нощ... Сменяли се пейзажите, намерили и побратими... Но смел ловец протегнал ласо... Единият от братята бил повален... Прибрали го във плен... Бил изтощен.... и унизен... ала не бил, не бил сломен... Овързали душата му ранена... Опитали да укротят кръвта му разкипена.... Но в миг добър човек се появил.... Той брата мил със своите умения ощастливил... Препуснали те двама като буйни хали... В пустинята били разбрани... Табуна див ги следвал по петите... Ала в едни очи Той срещнал май мечтите... А Тя била тъй нежна и прекрасна... Съдбата отредила му я много страстна... Той инстинктивно гонел нейната посока.... Достигнал я там – до река дълбока.... Безкрайна обич във очите и четял.... Над сънищата нейни кротко бдял... А после в миг пленена тя била.... Повторила се Неговата зла съдба... Ала героят наш последвал своята любима... Спасил я и била тя пак щастлива... Но сянка я преследвала във здрача...Тъй пътя я отвел до водопада.... Успяла да освободи тя в миг захвата.... Но паднала във буйните води.... и нарисувала към полета следи... А нашият безкрайно влюбен брат се втурнал в този речен страшен ад... Достигнал бързо своята любима... но бездиханна тя била, ала красива... Той с искрени сълзи я призовал... Целунал я по челото с целувка „Оцелял”... От свойта сила с радост и дарил... И нейното сърце спасил... Но пак попаднал нашият герой във плен... От ласо пак, той бил сразен... Със влак отвели го във непознатото далече.... Любимата си той не можел и да сънува вече... Но неговия смел приятел стар, отново го спасил от тежка дан... И двамата заминали далече... Не ги достигнал никой, никой вече... Поспрели чак пред стръмна бездна... Нооо.. хрумнала им мисъл звездна... Със силата на волята успели от бряг един на друг да се прехвърлят окрилени... Накрая пак се срещнал Той със своята Любима... Посрещнала го тя на лунна светлина щастлива... А после двамата подирили безкрая сподиряни от братът друг на слънцето, открили Раят....

By mystiquewoman