Има ли пътища назад….

Има ли пътища назад… Към мигове в които светлината е по-мека… а контурите на слънцето се отразяват по пръстите ни, а после заспиват в следобедна омая…. Ветровете са там… във полето… Синевата е пак познато същата… Ти си непознат…. Тя е непозната… Познават се само телата… Облечени като сламени човеци… за мъничко… Притихнало се сливат сенките… с усещане за вятърно далече… Раздиплени коси завлачват облаците…. Усмивката ти птиците стопяват…. А страстта е миг за двама…. Минута нежност…. Час горчивка…. И месеци изпълнени с надежда… Бездумен шепот сред житата… Препускащи коне във такт с копнежите…. И думи разпиляни по стърнищата… Вървят нозете приказно напукани… Очите се изпълват с дишане… Оставаш в нея…. Някъде в дълбокото… Остава в тебе…. Звук по периферия…. А спомените - пясъчно рисувани…. Подобно въглени проблясват в тъмното…. Когато е студено – ровиш ги…. Когато топло е – забравяш ги…. Дали…. Мълчиш неистово… И гледаш циферблата на часовника…. Прекрасно бе за миг да бъдем Истински.… А после…. да се скрием пак в черупките… по домовете си…. в очакване…. за Бъдеще…

By mystiquewoman

Страстна Слама

Спомняш ли си бяхме само двама
на тавана в дъхавата слама
спомняш ли си как ме заговори
ти ми беше първа, аз на тебе втори

....
....
....
....

Виждаш ли страстта отмина
ние с тебе сме несъвместими
ти си тук, а аз от теб далече
дъхавият спомен избледнял е вече :))))

10.08.2011г.

By phoenix2000