Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Green Shadows
Автор: mystiquewoman Категория: Музика
Прочетен: 258567 Постинги: 109 Коментари: 390
Постинги в блога от 30.07.2012 г.



       Има мигове в живота, когато се питаш дали си струва, дали трябва да продължаваш да вървиш, дали си ценен, дали ще се случи непрестанно търсеното вълшебство.... Има мигове, когато се питаш дали ще можеш да поемеш следващата глътка небе в себе си..... Дали ще можеш да понесеш погледа на любимия със скрития укор колко неправилна си, независимо от всичко което правиш по правилния начин според теб.... В такива мигове най-лесно си задаваш въпроса правилен ли е изобщо живота или е просто като вечно видима вълна, която се разлива по краищата на душата ти, отмива натрупания прах, разпилява пясъчните ти мисли на всички посоки и независимо от вътрешното ти противодействие те тласка във всеки нов изгрев с една крачка по-напред в приключението наречено живеене независимо от вътрешния ти страх и неувереност.... А пред тебе пътя все един и същ, с познатите до болка извивки на сивия асфалт и фаровете осветяват щъркеловите гнезда в тъмното, сезоните се сменят, нощите и дните се въртят в неспирен кръговрат, а ти .... препускаш след себе си от миналото през настоящето към бъдещето пропито от неизвестност, а дърветата са все така смълчани, красиви в своята неспособност да ти проговорят, но като че ли това е също начин да се предпазиш от тъгата какво би било ако.... В мълчанието всички въпроси намират своите отговори по интуиция. В мълчанието сърцето намира покоя насаме със себе си. Реалността най-често е илюзията, която сами създаваме проектирайки представата за себе си сред другите. Сакралното е моето убежище – онова място, в което винаги мигат зелени светофари и няма знаци „Спирането забранено”, където политам в странен танцуващ пирует потънала в прегръдките на
Sacrafisial Love, онова място, в което не изпитвам повече потребност да търся.... Има мигове в живота, в които пиша и изпращам писма по вятъра, а някъде зад петото измерение моя зов дочува океана и ми прошепва в сънищата.... И сякаш цялата тежест се стопява за миг.... Дори и само от прочетените думи, дори и само от нечие съществуване в далечното, дори и само от аромата на споделеност сред звездното, дори и само от усещането за намереност и разбраност (без очакване)....

 

смълчах се съвсем

 в тебе, Ветре,

 в бездумния свят под звезди

 аз друго не искам за мене

 сбъдна мойте вълшебни мечти

 дори и на жертвена клада

 любовта ми към теб

 да гори

 тя – душата ми няма да страда

 а далече в безкрай ще лети

....

****
Категория: Тя и той
Прочетен: 2744 Коментари: 12 Гласове: 20
Последна промяна: 13.11.2015 21:28
Търсене

За този блог
Автор: mystiquewoman
Категория: Музика
Прочетен: 258567
Постинги: 109
Коментари: 390
Гласове: 2463
Календар
«  Юли, 2012  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031