AFTER ALL…. След всичко остава усещането за празнота, но и радост че се е случило точно по този начин. Безименен пясък покрива следите, а асфалта по новите пътища е по-твърд, изранява нозете но и ги калява да бъдат по-устойчиви. Птиците грачат зловещо и ти напомнят непрестанно, че Слънцето e угаснало, но когато Луната заблести, тиха ненатрапчива нежност те обгръща и ти припомня всички преживяни щастливи мигове, от топлината на които да скриеш в джоба си и да продължиш напред . Душата стене като неакордирано пиано, но ритъма на сърцето с напредване на минутите, часовете и дните се успокоява и дарява сила. Облаците вече не са бели, но небето е все така синьо, а след време единствено има значение че протягайки ръце към него вярваш, че можеш отново да полетиш някога някъде....
MUCH POWER…. Душата винаги притежава силата да устои на бурите. Излиза в битките надянала бронята на съмнението, но времето вътре в нея и онова другото – поспряло за малко на кръстопътя към надеждата стопява страховете. Душата Винаги усеща правилният начин за случване на Съдбата. Силата да бъдем себе си не е даденост, а вечно предизвикателство да искаме все повече и повече от битието. Да искаме, разбрали мъдростта на смирението.
OUT OF THE ORDINARY WAY…. Необикновен е начинът, по който всеки от нас се случва на Земята. Поемаме първата глътка въздух и макар и несъзнателно вече сме заявили стремеж да Бъдем. Незабелязано творим чудеса всеки ден и несъзнателно-осъзнато помагаме на хората около нас да умножават своята вяра. Не очакваме да преборим смъртта, въпреки че сме мечтатели. Оставяме собствените си звездни отпечатъци върху тялото на живота запазвайки всички поверени тайни на Земята далеч от влюбения поглед на Вселената.
RAIN IN THE STEPS…. Дъждът вали, тревата избуява, а в утрото оставени следи по-трудно някак оцеляват. Нашепват капките за минали лета, за мокри тичащи във тъмното тела, за светлосенките на лунна светлина оставили след себе си единствено разпръснат в тишината аромат от сладостта на дълго чакани целувки и тъга. Спомен за дъга и разговори с листата на крайпътната бреза, в кората на която са издълбани двете имена – на Той и Тя. Една звезда безцелно скитаща във търсене на любовта. А след дъжда нечакано родено настояще, в което някаква по-силна светлина помага да намериш Себе си.
AIR LOVE…. Безгранично сливане на душите далеч от правила, очаквания, съмнения. Въздушни знаци изписали в синия простор с вятърни пръсти единствено „Обичам те” и провокирали в сърцата усещане за скритата достатъчност. Укротяване на посоките при избора на траектории и тихичко смълчаване всеки път преди разсъмване когато най-непрогледно е, ала за влюбените е мига на пълно сливане. Под водопад от падащи звезди безброй желания със тихо постоянство вървят към свойто сбъдване. Във приказната къща там на края на света са само двамата сред многото, преодолели дългото очакване, след всеки знак споходил ги във сънища.
MORE THAN A FEELING…. Не се е случвало преди и няма да се случи повече, когато Те изчезнат. Усещането за цялост е повече от чувството за принадлежност. Невидимата връзка между хората и събитията, която ни води едни към други и ни осъществява в един или друг момент, може да бъде усетена единствено ако желанията съвпадат, ако атомите се слеят докато трасират целенасочено през огромното безименно пространство на битието с единствената цел да осъществят сблъсък и раждане на Супер Нова. Повече от чувство е да имаш някого във своя малък микросвят без да си го докосвал физически. Повече от чувство е да обичаш и да се усещаш обичан, докато два паралелни свята те приближават и отдалечават от този, когото Вселената избра да бъде твой Пазител, единствено възможната Любов и мястото на истинска реалност в объркания свят на раздвоеност.
OUT IN THE FIELDS…. Някой избира да върви през полето, когато пътищата го объркат. Друг избира да върви през полето, за да срещне вълшебното слънчогледово момиче, което случва приказната любов докато се люлее на своята въжена слънчева люлка спусната от облаците. Трети избира да върви през полето, защото само този път води до мястото до което смята, че си заслужава да стигне. В полето младостта е винаги неясна, но винаги остава вечно млада. В полето песента за трайните нестихващи копнежи докосва този, който трябва да я чуе, а после се пръсва на милиони златни кристали под ревнивото небе запазвайки тайната кое е правилно и кое грешно, но нашепвайки сред вятъра, че вярата в доброто сбъдва Съдбата.
ROLLING IN THE DEEP…. В дълбокото движенията си остават плавни.... Една вълна завинаги е във прегръдката на океана.... Писмо в бутилка търси своя получател....Рапаните говорят със безкрая.... А Истината е изписана на камък в бъдещето някъде по дългият ти път във края....
