Утрото е по-мъдро от вечерта. Стара поговорка, но правилна винаги. Незнам, може би ако изберем да живеем по максимата, че тайната на щастието не се състои в това да правиш, каквото ти харесва, а да харесваш онова, което се налага да правиш, би било по-лесно да се преодоляват моментните спадове в емоционалния тонус предизвикани от очаквани разочарования. Вероятно надеждата за промяна е виновна, всеки път да се повтаря едно и също. Но, как се избира да чувстваш неутрално. Без емоция. Май всичко опира до това да възпиташ у себе си чувството на морално удовлетворение от самия себе си. И да изпитваш това чувство Винаги, когато правиш нещо по правилния начин и за постигане на правилната цел по твоите морални критерии. Тогава вероятно никой и нищо не би могъл да провокира разочарование и усещане за недооцененост, неразбраност. Важно е единствено, че си разбран от самия себе си. Независимо от казаните от другите думи, от извършените действия, от оценката на другите за теб, за написаното от теб, за твоите действия в дадената ситуация. Някаква възможна ненатрапчива форма на егоизъм, в която съхраняваш себе си.

В утрото терзанието от предходния ден се е превърнало вече в минало. В поредна брънка от веригата натрупан житейски опит, в излята сълза, в изпята песен, в прелистена страница, в издишана глътка въздух, в отпечатък върху отлетелите в безкрая мисли, във всичко което няма да се случи днес…. И по-добре….  

Здраве и ще бъде...!!!:)))

Дано!:)

Всяко утро може да е начало на нещо ново, светло... :)

Добро утро...
Май ключовата дума е "може"....
Вероятно е да е начало и на край....
По-добре да бъдем оптимисти, така е....