Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2012 12:05 - И само прах дъхът ми ще сподиря....
Автор: mystiquewoman Категория: Лични дневници   
Прочетен: 700 Коментари: 2 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg




Но въздухът и огънят са част

и те от мен. На тях пък дай летене!

Това са мойта мисъл, мойта страст,

сновящи бързо между теб и мене.

Но пратя ли тез две стихии в път,

като гонци на твоите услуги,

останали самички в мойта гръд

печално натежават двете други

и чак докато върнат се онез

ефирни две, които съм ти пратил,

цял ставам чул от тях – тъй както днес, -

че жив и здрав е скъпият приятел.

Но кратка радостта е : жаден пак,

пак пращам ги към теб и хлътвам в мрак.

 

45

  Тръгвах си толкова много пъти…. Стрелвах се в нощта. Валяха ме дъждове. Ветрове танцуваха със тялото ми. Косите ми растяха. Отрязвах ги. А те пак и пак… растяха.Оставих ги. Сега покриват стъпките ми. Бягащи глухонямо сред полетата, които прегръщам с поглед всеки следващ ден. Истината е, че се страхувам. Да бъда изоставена. Защото преживяното не се забравя. Отдавна беше. Всичко бе във синьо. И щастлива бях. Безгрижна лека, като капките роса във утрото. И боса се разхождах във треви. Плетях венци, оставях слънчеви лъчи да галят сетивата ми. Не мислех, а потребно бе. Усещане изпитвах за безсмъртие във младостта вклинено. Отдавна бе. И няма никога да бъде същото. Беляза ни смъртта. She"s gone.... Така както вълните прегръщащи брега не си приличат. И птиците по траектории различни тичат.  И мен като не ме обичат. Беше в друг живот. В живот неизживян до края, като разрязан хоризонт на две… Парче изгубено в безкрая…. И все се питам какво ли щеше да е…. Но вече и във сънищата не получавам отговори(те). Всъщност зная отговорите, но продължавам да отказвам да ги чуя. Предпочитам ехо в звездоброя. Отразило мислите (ми) (и). А тя стои все тъй със очила и се усмихва. На сбогуване. Но помня думите : “Назад. За тук не ти е още време”. А кога за “тук” става навременно или пък късно вероятно. Не искам да знам. Искам да знам. Не искам да знам.  Не искам.  Дишам. Защото въздухът и огънят са част от мен. И с тях летя. И пак си тръгвам…Тръгвам от мен…Избирам път и шанс да го открия…Избирам оцеляване сред пясък. Сред непознати и приятно-неприятни, по късо-дълги улици, сред грешни правилности, сред минути за попиване на мъдростта без граници, сред всичко друго някъде извън закономерности. Една нечакана нетърсена магия. Безвремие, в което ще се скрия. Ще полетя преди да се разбия. И само прах дъхът ми ще сподиря….



Гласувай:
9
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. monaliza121 - Привет и поздравление!
01.06.2012 07:19
Искам да знам. Не искам да знам.

Хареса ми текста. Като изпусната камера... записала всичко, което искаш и не искаш да знаеш.
цитирай
2. mystiquewoman - 1. monaliza121 - Привет и поздравление!
01.06.2012 09:42
monaliza121 написа:
Искам да знам. Не искам да знам.

Хареса ми текста. Като изпусната камера... записала всичко, което искаш и не искаш да знаеш.


Благодаря ти, monaliza121!
Хубав петък и почивни дни!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mystiquewoman
Категория: Музика
Прочетен: 154861
Постинги: 102
Коментари: 383
Гласове: 2391
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930