Прочетен: 1500 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 15.06.2012 13:38
Безсмислието на дадена ситуация те хваща винаги неподготвен. Стисва те за гърлото. Дъх не можеш да си поемеш. Първо се ражда въпроса “защо”, после идва момента, в който се чувстваш като тотален глупак, вероятно се проливат и сълзи, а накрая започваш неистово да се надяваш дните да текат по-бързо и с увеличаване на разстоянието между теб и момента на прозрение да усетиш по-пълноценно настанилото се чувство на безразличие. Да се вкопчиш в него и така по-сигурно да плуваш в реката на нестихващия копнеж. А като се замислиш колко щастлив си бил и как пеперуди са пърхали ден и нощ в корема ти…. Тъгата става още по-силна. Усещаш се още по-силно неразбран и изгубен. И защо…. Защото другия е избрал да те наказва с някакво мълчаливо обичане…. Което даже не си и търсил, а после то като те е намерило те е объркало до степен на лудост…. Завъртяло те е в омагьосан кръг и едновременно ти е вливало и отнемало жизнени сили. Докато баланса е наред – всичко е ОК, но винаги идва момент за избор…. Така сме устроени – да избираме себе си. Реалността предпоставя този избор. Затваряш прозорците. Заключваш вратата. Слагаш ключа в джоба си и тръгваш по пътя…. А дали ще се върнеш някога…. На кой ли му пука….
Oh my love for the first time in my life,
My eyes are wide open….
Църковният събор за избор на нов патриар...
Малки с нищо не забележими случки!
Добър текст!
Добър текст!
Здравей, tili!
Благодаря ти!
Не, нямам антикварна книжарничка, но би ми се искало да имам и в нея да продавам Надежда....
В случая просто .... се влюбих.... ;)
бъди щастлива...
бъди щастлива...
Благодаря ти, mariniki....
Всъщност е излята една моментна тъга....
Щастието не било нищо друго освен здраве и лоша памет, както пише в една мъдра книжка, която обичам да си чета!
Поздрави на теб!:)
И аз обичам стиховете ти!