Бях майка, бях и дъщеря. Моите са зелени, нейните сини. Аз пазех север - горе. Тя пазеше юг - долу. Третата най-важната ни пазеше отгоре. Вятърът ни обгръщаше от всякъде. Но бяха спокойни дни. Дни на безвремие. Далеч от Земята. В срещуположния край на координатната система. Той ми беше първи. Ти ми беше втори. И любовта някак се раздвои. А сега е разтроена в минало време и раздвоена в сегашно време. И всяка по-нова любов е по-силна и по-трайна от предходната. С теб ме свързват разстояния. С него ме свързва близостта и ежедневната топлина. Не мога и не искам да се откажа от тази топлина. Ръката ми държи твоята в грижата за другите. Дълго се отричахме. Дълго се преследвахме. Накрая аз притихнах. Там някъде. Сред вятъра. На кръстопътя на всички пътища. Все още само стоя и наблюдавам, но не е далеч времето, когато отново ще полетя устремена. И ти ще бъдеш до мен. В една финална мисия заложила на карта съществуването. Вярвам в предначертаното. Ние сме само изпълнители. Вече са ясни грешките от миналото. Ясен е и пътя на изкуплението. Северно-южната ост този път ще се пази от седем. Преди е била крехка. От трима. И врагът я е счупил без усилия. Преди е минало. Сега е подготовка. Утре ще е сбъдване. Една история, в която сме главни герои. Без да сме избирали. Просто пъзела ни подреди в една конфигурация от древни времена. На нас не ни остава нищо друго освен да следваме знаците. С вяра и надежда. Аз съм готова. А ти прости ли си?

19.08.2016г.
by mystiquewoman



*****




 

Топла, вятърна прегръдка с обич от мен!

Благодаря ти, Erato!
Хубави летни дни от мен! :)

Много мистично. Съдбата си знае работата...

Оригинално, но напълно разбираемо повествование. Музикалното оформление е не по-малко забележително с този кънтри тембър и лекота на изпълнението.
Поздравления от един стар естет.
П и е р

Така е! Никой не може да избяга от съдбата.
Всичко е предначертано!
Преди милиони години!
За съжаление Той е доста сляп и глух и се налага доста да му се говори,
но може пък и да се е оправил вече...
Да се надяваме!
Работа ни чака и то доста сериозна!
Поздрав за теб!
Благодаря ти!

Благодаря ти за коментара и милите думи, Пиер!
Ако трябва да бъда искренна, а аз съм такава със сигурност си разбрал нещо доста различно от написаното и моята идея на повествованието. Смисъла може изцяло да се разбере само от този, който получава писмата с жокерите в тях! А ти определено не ги получаваш (намийг), защото ги пращам аз и то само и единствено на един определен електронен адрес!
Историята разказва за едно отминало време, преди милиони години, за равновесията на които се крепи съществуването, и може би за прокрадващата се вяра че някой ден отново можем да постигнем безсмъртието...
Радвам се, че намина и коментира!
Поздрави от мен! :)

Прегръдка.

Прегръдка и от мен, Сестричка!
Само да уточня, че зеленото равновесно дърво на снимката съм аз! :)
Сега като се загледах и се разпознах, а снимката съм я избрала подсъзнателно!

и музиката прекрасна... разкош...

Благодаря ти, Маги!
Една истинска история, която трябва да бъде пренаписана...
Дано жабка е права, че съдбата си знае работата!...
Поздрави! :)