Когато изгубиш представата за реалност светът ти се счупва на две. Ставаш полу-съществуващ.... И някак странно изгубваш себе си, докато всъщност вярваш, че се търсиш. Познаваш се, но и не съвсем. Все по-трудно става да се огледаш в очите на другия до теб. Да се вслушаш в успокояващото му равномерно дишане, когато те прегръща мрак. И си задаваш въпроси – на къде, и кога, как и защо, какво и колко, но някак си отказваш съзнателно да намериш отговорите. Или пък ги намираш, но не искаш и не искаш да ги приемеш за нещо свое. Сякаш глухо ехо ги отнася по вятъра. Те са другото – онова, което те измъчва, от което искаш да избягаш. Отговорите те карат да плачеш. Припомнят ти моментите на непълноценност, на неудовлетвореност, на неизживени мечти. И продължаваш да се изгубваш, докато забравиш как се обича наистина. Търсиш себе си в електронни читални, сайтове, сървъри, в измислени образи, които правят измамно цветен малкия ти нереален остров. А живота минава покрай теб, часовникът трака замислено, но ти ... ти не забелязваш, защото играеш в друга пиеса, в която вярваш че сам пишеш красив сценарий, а всъщност .... си мъртъв. Дишаш, но прегърнал надежди-химери. Въздигаш  Его-то си, но кому е всъщност нужно.... Дали наистина това ти е потребно, за да бъдеш себе си?!...  Дишаш без да виждаш мигащите в зелено светофари. Защо? Защото си зает да наблюдаваш случващото се в поредната социална мрежа през мобилния си телефон последна мода или пък да напишеш стих за очи, които даже не си виждал.... А някой до теб те обича и копнее за мъничко нежност.... В мълчание. Точно сега. В тази минута. Защото животът се случва. Животът се случва докато непрекъснато кроим другите планове. И няма време да търсиш себе си в черното на монитора до безкрайност. Да – бягай, когато си притиснат до стената и имаш нужда да се прочетеш отстрани, когато имаш нужда да се погледнеш за миг през очите на непознати. Изгубвай се дори от себе си, за да се преоткриваш пак и пак. Да възкръсваш по-силен и по-мъдър. Търси и откривай любовта и във виртуалното, и във реалното, но Винаги пази в себе си знанието за разликата между двете и избирай Човека като единно цяло – тяло, дух и душа.  Избирай оцеляване, дори и с риска да накажеш себе си.  Избирай докосване на кожа, усещане на дъх и сливане в реалност на полуреалности. Избирай да се откриваш, търсейки се, а изгубването да е просто мост. Моста между теб и всичките онези - Другите, с които сте наказани единствено .... Да се обичате.

 

 

Много вярно ! Много често забравяме този /тази до нас и гоним Михаля...но и това не е беда, защото търсим , постоянно търсим ...хареса ми. :)

Чувствай се специално поздравен!
И обърни очи от монитора към човека до теб!
Насочи търсенията си към този, който слива дъха си с твоя....
В реалността е Истината!
Тук е само временно бягство!
Прах във вятъра е виртуала, но не е необходимо да се превръщаш в прах преди да е настъпил момента (преждевременно)....
Хубав ден!

очи и душа трябва да имаш...
за да го видиш или усетиш... казано е...
любовта прави живота ни по-красив... Бог е любов..
прекрасен постинг... поздравявам те...
и за избор на музика...

Здравей, mariniki,
поста е за мен, но и за един приятел....
Някак си така се случва, че се налага мълчаливо да опитвам "да вадя" приятели от интернет тъмата....
Ако поне малко съм успяла да накарам разни хора да се замислят, значи мисията е изпълнена....
А музиката - харесвам "Последният мохикан" - трагичната история на Алис и Ункас.... и някак странно мислите ми свързани с изгубването се преплетоха с песничката и този филм....
Радвам се, че поста ти е харесал....
Хубав ден!

навремето подобен пост. И май не бях добре разбрана, но продължавам да твърдя, че виртуалните контакти са само за инфо. Живият живот е незаменим.
Поздрави:)))

Често забравяме и кашите стават тотални.
Рушат реалността, разсипват отношения градени с години, поболяват....
Мисълта ми беше за поставянето на граници....
Зависи самостоятелно от всеки, а и от индивидуалния праг на поносимост на всеки към странната симбиоза от много споделени различни сензитивности и отражението на това взаимодействие над Аз-а ....
И да - реалността е незаменима.
Затова трябва да се стремим към нея принципно, а във виртуалното - когато стигнем до извод, че човека отсреща си струва....
И на тебе поздрави, tili!:)

текста ми е роден .. . аз съм го писала :)
коментарите ти са в моя стил :)
абе ти да не си аз?

Здравей, Руми,
радвам се, че прочетеното те е докоснало.
Може и "ти" да съм, важно е единствено как го усещаш... :)
Радвам се, че открих твоя блог. В него има много интересни неща и когато ми остане време ще ги прочета. Сигурно и книгата ще поръчам.
Аз вярвам, че живота ни сблъсква с точните хора, на точното място Винаги, за да научим съответна житейска истина, която пък по някакъв начин оказва влияние било за духовното ни израстване, било за духовното ни падение. Живота е сбор от черно и бяло и някъде по средата (вярвам, че в цветното) намираме баланса и силата да бъдем Себе си!
Хубав ден и винаги си добре дошла тук, Руми!:)

и излязох да търся слънцето ... тук по-рядко се показва.
Но боли ме нещо под лявото ребро ...
Думите ти ме бият през лицето. Наистина си аз, защото само аз си позволявам да бъда толкова жестока със себе си.
Добре, срещнах те, сега остава да разгадая мистиката в теб. Обичам също да ми е трудно ... уффф, уморих се от този мазохизъм.

Радвам се, Руми, наистина:)
Аз също винаги избирам трудното, някак си така се получава....
Като предопределеност да следвам трудни пътища, да допускам трудни грешки, да вземам трудни решения, да имам трудни любови…
Когато съм жестока със самата себе си научавам най-ценните уроци.
Разбрах, че всичко, което искаш можеш да го постигнеш, можеш да го имаш ако търпеливо, с постоянство и обич се стремиш (вървиш) към него....
Експериментите ми в тази насока (над собствената ми чувствителност) далеч не са приключили и се надявам тепърва да имам поводи да споделя позитивни резултати....
А разгадаването - когато човек е търпелив и смирен, рано или късно, но струва ми се Винаги навреме получава отговорите....
Честно-казано хубаво е да си Мистична... :)

Приятни почивни дни!:)
http://www.youtube.com/watch?v=rXkPgbFDuf0