*****
неоново свети небето
китарата ритъм държи
и шепне бездумно сърцето
сред сноп от искрящи звезди
след птица прелита във мрака
желание скрито в око
забързан часовникът трака
приглася му шум от весло
мечтан силует в миг съзираш
танцува на пръсти сама
и пътя към нея намираш
изкачваш висока скала
поглежда те бегло през рамо
разперва за полет криле
след нея воала и само
остава във твойте ръце
безумно морето шумеше
и дъжд хоризонта изля
душата ти в нейната беше
и двама се сляхте в нощта
изтекоха много години
ала някъде там – до брега
сред вълните безкрайни и сини
Ти прегръщаш и днес Любовта
By mystiquewoman
Слушаме приказки, защото обичаме вълшебства. Разказваме приказки, защото обичаме щастливия край. Участваме в приказки, защото самия ни живот е една магическа приказка. Някак неусетно се научаваме да съществуваме в безвремие. Търсим непрестанно безкрайността. Онова състояние, което ни кара да усещаме най-пълноценно себе си. Забравяме лошото. Прегръщаме доброто. Обичаме, но никога достатъчно. По тази причина, вероятно, напредваме бавно в приказката. Пием вода всеки път от различен кладенец. Понякога живителната течност ни прогаря. Друг път ни спасява. А случва се и така – да не можем да усетим вкуса и. Често стоим на брега на реката. А покрай нас преминава червената вода, синята вода, зелената вода, а когато дойде ред на златната – или няма кого да топнем в нея или не успяваме достатъчно бързо да се съблечем и да се потопим ние. Не обичаме да бъдем Пепеляшка в първата част от приказката, защото такава реалност съсипва. Искаме да бъдем Пепеляшка от финала на приказката, но дали всяка от нас успява да срещне и да спечели с красота и ум принца от мечтите си?! Вероятно, ако сме романтици и вярваме поне мъничко във вълшебствата – отговора е Да. Във приказките всичко е възможно – можеш да летиш, можеш да бягаш най-бързо, можеш да сбъдваш желания, да откриваш съкровища, можеш да бъдеш най-красива, доброто винаги побеждава злото, а докато слушаме приказка реалността е заключена в килера. О! Тя не спи – хапва си сладко от стъклените буркани с мечти и обмисля поредното разочарование или изпитание, които да ни поднесе с оправданието, че ни прави по-силни така. Често избираме да бъдем спящите красавици, а събуждайки се осъзнаваме, че живота е минал покрай нас, принца е опитвал дни наред да ни събуди, накрая се е уморил, яхнал е коня и е поел самотен към залеза.... А ние... Ние гледаме примирено и с тиха тъга отражението си в стъкленото огледало, заобиколени от седемте джуджета (може и по-малко да са на брой) и се питаме кога ли ще ни дадат ябълката.... Малко са хората, които имат сърце и воля да изработят Пинокио, а после да му вдъхнат живот. Дървените глави обичайно си остават дървени, независимо от метаморфозите през които преминават. Обичаме приказките за Любовта – онази безкрайната, чистата, нежната, без условия и ограничения, която се носи по вятъра и диша в земята, която се случва независимо от сезоните, в която телата при досег изгарят, а очите започват да блестят по-силно и по-ясно. Любовта, в която всички спомени оцеляват. Във приказките Любовта се случва и остава запечатана в неподвижен кадър на края. И се случва всеки път. В живота Любовта се случва, но се стопява в пространството, когато другия до теб изчезне физически. Превръща се в отвъдвремева неочакваща сакралност и също като в приказките се запечатва в неподвижен кадър на мига, в който си докоснал дъха на другия, преди да се сбогувате. Любовта всъщност е приказката, в която няма край, а само временен антракт за смяна на костюмите и избор на сцената там някъде между Вселените – сцената на която се случваме Винаги в приказката наметнати с плаща изтъкан от безвремие.
бях тук с огромно удоволствие...
поздравяам те, сърдечно...
не ни стига една роля, едно царство и един принц и все търсим нещо НОВО ...
тогава Животът ни праща Болест ...
а ние искаме само едно: да оздравеем ...
минава време, забравяме и посягаме към Всичкото ...
тогава Живота ни праща Смърт ...
и спира часовника на приказката-илюзия
внимавай, на екрана пише: КРАЙ
А за да получи хубавите неща човек трябва да се бори за тях да ги изстрада.... С Получените даром лъскави момичета и момчета и лъскави коли не свършват обикновено на добре нещата и финала е тъжен!
09.07.2012 12:38
поздрави и имај весел ден:))
бях тук с огромно удоволствие...
поздравяам те, сърдечно...
:)
Благодаря ти, mariniki....
Песничката и на мен много ми хареса, затова я избрах....
А Любовта е най-объркващото, най-изгарящото, но и най-прекрасното чувство в живеенето ни....
Щастливци сме, когато я изпитваме....
Поздрави и на теб, мила!:)
не ни стига една роля, едно царство и един принц и все търсим нещо НОВО ...
тогава Животът ни праща Болест ...
а ние искаме само едно: да оздравеем ...
минава време, забравяме и посягаме към Всичкото ...
тогава Живота ни праща Смърт ...
и спира часовника на приказката-илюзия
внимавай, на екрана пише: КРАЙ
Здравей, Руми,
всеки край е едно ново начало <-> Всеки край на приказка е начало на нова приказка и така Приказка безкрай... :)
А екрана - като се замислиш - ние сме в края от самото начало - просто завъртваме кръг, за да развием духа на по-горно ниво, и така всеки път....
За внимаването - незнам - и това е вид ограничение на свободата да правиш това, което ти се иска на мига... Обичам да бъда невнимателна и да си понасям последиците...
Хубаво е някак си....
А за смъртта - > тя е край само за обвивката - > душите остават свързани завинаги и не бих го споменала дори, ако не съм го изпитвала наистина....
Една роля, едно царство и един принц - > на пръв поглед много, но всъщност в отделите мигове винаги по Едно - > така сме устроени - > по-скоро има ли истинско и по-малко истинско, или Винаги е Нашето Истинско.... Мисля, че второто....
Поздрави!
http://www.vbox7.com/play:2d0b4176
А за да получи хубавите неща човек трябва да се бори за тях да ги изстрада.... С Получените даром лъскави момичета и момчета и лъскави коли не свършват обикновено на добре нещата и финала е тъжен!
Да се борим казваш - и аз така мисля - > пътя затова е път - за да се върви и извървява до край, живота затова е живот - за да се живее и изживява до край, борбата затова е борба - за да се води с цел победа до край, любовта затова е любов - за да се изстрада и усети истински и пълноценно пак до край....
Един човешки живот не стига - видях го наистина - стана като в онази песен - "Ти закъсняваш понякога истино, но винаги идваш при нас" - за злото плащат децата, а пострадалите не доживяват или го виждат от другото паралелно пространство, след като отдавна са простили и някак всякакви реванши не са от такова голямо значение....
Лъскавото - > все още съм в процес на наблюдение какво ще се случи.... Дори получено даром, ако го оцениш и те мотивира да доказваш, че действително го заслужаваш и в тази посока вложиш собствени сили да се развиваш, дали отсъждането не би било малко по-смекчено?:)
Хубав ден, alexs, радвам се че намина и коментира!
поздрави и имај весел ден:))
Дан,
на твоята приказка в блог-а равна няма, затова си е направо комплимент това, което си ми написал.
Благодаря ти много!:)