Ежедневен рефрен...

от тихата нежност на капки роса

денят се събужда във мойта душа

погалва със пръсти света ми суров

разстила по мене шептящ благослов

затичана боса с пламтяща коса

танцувам щастлива в зелена трева

вълшебните думи мълвя с полуглас

а птици ме гледат от полет в захлас

протягам ръце към небесни химери

мечтите на облак са кротко поспрели

очите ми бликат копнежна възможност

далече разпръснали всяка тревожност

целува ме вятър с трептящо сърце

а после ме гони в безкрайно поле

превръща ме в радост в квадрат и в подкова

а аз се усещам изваяно нова

повтаря се този рефрен ежедневно

така и ще бъде до знака – Последно

когато пробудена в нова Зора

ще бъда завинаги къс светлина

12.08.2013г.
by mystiquewoman