Има мигове в живота, когато се питаш дали си струва, дали трябва да продължаваш да вървиш, дали си ценен, дали ще се случи непрестанно търсеното вълшебство.... Има мигове, когато се питаш дали ще можеш да поемеш следващата глътка небе в себе си..... Дали ще можеш да понесеш погледа на любимия със скрития укор колко неправилна си, независимо от всичко което правиш по правилния начин според теб.... В такива мигове най-лесно си задаваш въпроса правилен ли е изобщо живота или е просто като вечно видима вълна, която се разлива по краищата на душата ти, отмива натрупания прах, разпилява пясъчните ти мисли на всички посоки и независимо от вътрешното ти противодействие те тласка във всеки нов изгрев с една крачка по-напред в приключението наречено живеене независимо от вътрешния ти страх и неувереност.... А пред тебе пътя все един и същ, с познатите до болка извивки на сивия асфалт и фаровете осветяват щъркеловите гнезда в тъмното, сезоните се сменят, нощите и дните се въртят в неспирен кръговрат, а ти .... препускаш след себе си от миналото през настоящето към бъдещето пропито от неизвестност, а дърветата са все така смълчани, красиви в своята неспособност да ти проговорят, но като че ли това е също начин да се предпазиш от тъгата какво би било ако.... В мълчанието всички въпроси намират своите отговори по интуиция. В мълчанието сърцето намира покоя насаме със себе си. Реалността най-често е илюзията, която сами създаваме проектирайки представата за себе си сред другите. Сакралното е моето убежище – онова място, в което винаги мигат зелени светофари и няма знаци „Спирането забранено”, където политам в странен танцуващ пирует потънала в прегръдките на Sacrafisial Love, онова място, в което не изпитвам повече потребност да търся.... Има мигове в живота, в които пиша и изпращам писма по вятъра, а някъде зад петото измерение моя зов дочува океана и ми прошепва в сънищата.... И сякаш цялата тежест се стопява за миг.... Дори и само от прочетените думи, дори и само от нечие съществуване в далечното, дори и само от аромата на споделеност сред звездното, дори и само от усещането за намереност и разбраност (без очакване)....

 

смълчах се съвсем

 в тебе, Ветре,

 в бездумния свят под звезди

 аз друго не искам за мене

 сбъдна мойте вълшебни мечти

 дори и на жертвена клада

 любовта ми към теб

 да гори

 тя – душата ми няма да страда

 а далече в безкрай ще лети

....

****

и винаги си струва да продължиш напред...
защото там те очаква неизживяното, за което мечтаеш...
прекрасен избор на песен... поздравявам те...
най-сърдечно...

Много точно описано, Мystiquewoman! Има такива мигове, в които си задаваме безброй въпроси, и понякога нямаме дори отговора...
Поздрави!

http://www.youtube.com/watch?v=ItW3mNPMYc8

усещането за намереност и разбраност (без очакване) ...
ако можеш да почувстваш, значи си жива Тук,
ако не можеш, значи не си го поискала,
защото душата ти вече сред звездите лети ...

Дори от нечий стих написан,
дори от песен зазвучала,
дори от аромат на печено,
а най-вече, от морето в мен...

Поздравления!:))

В които разбираме, ... че съществуваме!

Здравей, mariniki,
радвам се че си тук. Дано бъдещето донесе само хубави случвания....
Иска ми се да вярвам, че ще е така....
Честит август!:)))
Прегръдки от мен!

ПП : Този исландски тенор много ме грабна, след като чух случайно една негова песен....

Привет, ckarlet,
мисля си че отговорите винаги идват, въпроса е да имаме волята да изчакаме момента, в който са готови да ни се споделят...
И на тебе поздрави, мила!:)

Милен, благодаря!
Исихия.... Красива музика, някак мистична, различна, вътрешна, но и доста тъжно звучи...
Може да използвам клипа в някой от следващите постове!
Благодаря ти пак и хубав август!:)

Руми, здравей,
лети си тя моята душа....
Отдавна спрях да се боря с усещанията! Възприемам дадения момент, гмурвам се в него, преживявам го, свиквам бързичко с отпечатъка който мига оставя в мен и продължавам напред.... Трайните неща в живота ми си остават трайни, за останалите неща за които не разсъждавам така мисля само като за извървени крачки - следи в пясъка, които с времето се заличават и по-малко започва да боли....
Поздрави и радвам се, че намина!:)

monaliza121, привет,
вътре в мен е океана
аз вълната му пристанах
разпилях се в бяла пяна
във сърцето му останах....

Та в тоя ред на мисли "Дори" никога да не мога да се събера отново времето ме убеждава, че всичко си струва цената....
Прегръдки и поздрави, Тинка!:)

Здравей, Алекс,
твоя коментар незнам защо ми напомни за една песен на Пат Каас :
http://www.youtube.com/watch?v=fKOVI0boXoQ

Поздрави :)