изображение от тук

Често пропадаме. Повече през есента. Изгубваме се някъде между думите, докато в лутане се опитваме да хванем края на спасителното въже. Небето от синьо се превръща в сиво. Облаците изчезват. Птиците замлъкват. Странната симбиоза между стъпките и пътя усещана така осезателно през  отлетялото лято сега е студена и мокра. Прибираш се навътре в себе си. Анализираш случените вероятности скрит в дъждовните мъгли. Полето вече е стърнище. Жълтеещи листа бавно падат, а вятъра ги отнася в неизвестни посоки.  Трудно заспиваш, още по-трудно се събуждаш. Зад кристалния прозорец звездите ги няма. Рисуваш ги със нервни пръсти в мислите си. Опитваш да запазиш вярата – зад неспокойните клепачи. А в тъмното дочуваш само собственото си дихание. Една далечна надежда те навестява някъде по средата на сънищата. Поспира за малко. Позволява да се огледаш в очите и, а после внезапно се превръща в пясък…. Пясък изтичащ през пръстите ти. Искаш да летиш, но невидима сила те държи трайно прикрепен към земята. Мечтите са замразени, до тогава докато отново успееш да разпериш ръце – без страх, без студ, без условности…. Реките текат по-бавно, песента на водопадите е заглъхнала, часовникът е счупен и захвърлен в ъгъла. Безвремие, зад плътно затворената врата. От другата страна е всичко минало. Отрязано парче съдба, останало завинаги зад рамото. Необходимост предпоставяща баланса между живеенето и неусетно бавното умиране. А между тях – едно обичане, в което и пропадаме, и се приютяваме, и продължаваме, и пак политаме, когато слънцето косите ни докосне…. във настоящото и в следващото измерение....

 

пропадам в неизвестното когато

с дъждовни пръсти

вятър ме докосне

а стъпките ми

призрачни и боси

се разпиляват в хиляди посоки

един въпрос

по пътища търкулвам

а той в полето

странно се стопява

сама във себе си

без време съществувам

душата ми в мъглите

оцелява

 

Текст и музика в чудно единство !
Много харесах стиха . C този търкулнат въпрос , странно в тебе стопен . B безвремие...

и все по-хубаво ми се виждаше...

там... между стъпките на тъга и изгубване... на безвремие...
едно усещане за обичане приютява душите ни...
и музиката... прекрасна...

Много ми хареса!
Поздрав!:)

Haresash li go- zavinagi ostavash s nego i propadaneto e 4ast ot TOVA....
Vsqshtnost si izbrala izbora i toi njama da te razo4arova.
Pozdravi ot edna kaka.

Haresash li go- zavinagi ostavash s nego i propadaneto e 4ast ot TOVA....prosto otivash pri istinskoto vreme.
Vsqshtnost si izbrala izbora i toi njama da te razo4arova.
Pozdravi ot edna kaka.

Здравей, karaiany, и благодаря ти!
Опитвам се понякога да пиша, най-вече за да се огледам в думите....
Музиката и мен ме омагьоса....
Видео клипа е като вълшебен. Гледайки го душата се пренася в друго време, в което изживяваш "Аз"-а по-истински и по-пълноценно, усещайки се като част от онова, към което е насочен вечния ти стремеж.... като част от стремежа, от полета, от усещането за пълна осъщественост....
Поздрави :)

Здравей, Маги,
аз също по доста пъти чета и собствените си мисли съхранени с букви и мислите на другите, отразени по същия начин....
Обичам да анализирам или просто да се взирам и да градя понятия и представи, защото рано или късно това помага на ситуации, с които ме сблъсква реалността....
Интересна ми е гледната точка на хората към различните видове любов и отношението им към тях....
А безвремието душата го усеща най-пълноценно чрез способността за трансформация през материята, така си мисля....
Усещането за обич е вечен двигател във Вселената, според мен, но си мисля че на някои части от енергията (случена като отделни души) им е необходима доста пъти материална закрепостеност, докато го възприемат като отправна точка....
Поздрави най-сърдечни за теб!

Здравей,
благодаря ти!
Усмивки и за теб! :)))

Надя,
не знаех за книгата, но вече я имам.
Ще я прочета и ще споделя на какви мисли ме е навела.
Благодаря ти сърдечно!
На прима виста си мисля, че всички вървим към Истинското време, кои по-бързо, кои по-бавно, по-сериозния въпрос е дали правим необходимото за да го разберем, или нямаме нужда да го разбираме, достатъчно е да го случим, да бъдем част от него и така да бъдем част от вечния двигател във Вселената....
Поздрави и винаги си добре дошла тук!
:)

но е хубаво , когато вятърът те докосва с дъждовни пръсти - чувстваш,, че си жив.

Здравей, fakti,
хубаво е, че се върна. Като че ли пропадането те мотивира да махаш по-интензивно с ръц(крил)ете, за да имаш шанс параболично точно преди да се разбиеш да полетиш стремително обратно нагоре....
дъждовните вятърни докосвания отмиват тъгата (като че ли).... а обичта си е константна точка в компаса ни за случвания и вечен ориентир дори във най-най-тъмното....
Поздрави и хубава седмица!