Постинг
16.05.2013 12:44 -
Скитаща…
снимка от мрежата
Тя се скиташе по земята с малките си боси нозе… В утрото пиеше росата, а нощем отчупваше малък залък от ръба на заострената луна… Слушаше песните на щурците и вървеше по своя път с вяра. Къпеха я дъждовете. Ветрове играеха с косите И. Солени реки оставиха отпечатъци в прозрачната И кожа. Често вземаше в дланите си буца пръст и се заслушваше в гласовете на земята побрани в нея. От погледа И тревите растяха и изплитаха пътеки от нежност към облаците и слънчевите лъчи. Приятели И бяха птиците. Летеше с тях, разперила крилете. Чертаеха фигури на странно съвършенство в едно безвремие, далеч от лоши погледи, от нетърсени очаквания, от трепети стъпкани в прах от страхове. А нощем когато заспиваше свита на топка в хралупата на някой дъб, сънуваше Своето място. Прекрасна малка къща, на брега на езеро, на ръба на света. Във водите му се отразява небето и всички невидими за простото човешко око планети от други галактики. В дълбините му са скътани мечтите на всички хора по безкрайната земя. Веднъж в годината, една вълшебна въдица се спуска по небесната стълба и улавя по една мечта, а после я сбъдва за някого… някъде… Докато всички останали човеци, продължават да носят вярата в доброто и красотата… Тя стои на лунна светлина, провесила боси нозе над водата на малък дървен кей при езерото… В косите И проблясват звезди, в очите И кротко са притихнали капчици от последния дъжд, в очакване да бъдат изплакани с пукването на Зората… Обича да плаче без повод, а после да танцува в зелените треви, докато развява над главата си бяла кърпа… Сънища и пътища… Случайности и закономерности… Обич и вълшебности… Живот изпълнен с радост от факта, че дишаш… А след съня оставаше молитвата… Винаги една и съща… Пресечна точка в центъра на окръжността (ни). А там скрита Тайната – Въртим се в кръг и всеки мисли и гадае, но Тайната която е в средата, всичко знае (Робърт Фрост). Нали?
Тя се скиташе по земята, пазена от сянка… И намери светлината… В център таен на душата…
Уханни нежнословия
Зов за пречистване – движение, срещи, пъ...
Дойде Зимата – да се срещнем и да си оти...
Зов за пречистване – движение, срещи, пъ...
Дойде Зимата – да се срещнем и да си оти...
Там, където е Бог, от чиято любов имаме нужда…
цитирайи много ми харесва, благодарение на теб. Какви чудеса - непознати сме :) И аз вярвам, че радостта е целта на пътуването.
цитирайBegegnet dir die Liebe,
sei leise, still, nicht stumm.
Vertraue meiner Liebe
und dreh dich niemals um.
цитирайsei leise, still, nicht stumm.
Vertraue meiner Liebe
und dreh dich niemals um.
valeska написа:
Там, където е Бог, от чиято любов имаме нужда…
Да... Бог...
Много ми е трудно да коментирам това усещане...
Скитане към дълбините на вътрешната микровселена,
където ни чакат отговорите на дори неизречените гласно въпроси...
Поздрав! И благодаря за прочита и коментара! :)
Хубав следобед! :))
sestra написа:
и много ми харесва, благодарение на теб. Какво чудеса - непознати сме :) И аз вярвам, че радостта е целта на пътуването.
Интересен е Робърт Фрост!
Здравей, sestra!:)
Да, Радостта Е целта...
А надеждата ни води Винаги!
Както пише на едно място - > надеждата е нещо хвърковато,което каца в душата. Тя пее мелодии без думи и грее душата безкрай. Носи в душата си зелено дърво и пеещата птичка навярно ще долети.
Хубав петъчен следобед!:)
Поздрави най-сърдечни!
arrow11 написа:
Begegnet dir die Liebe,
sei leise, still, nicht stumm.
Vertraue meiner Liebe
und dreh dich niemals um.
sei leise, still, nicht stumm.
Vertraue meiner Liebe
und dreh dich niemals um.
Хей, здравей Стрелец под номер единайсет! :))
We may be oceans away
You feel my love
I hear what you say
No truth is ever a lie
I stumble and fall
But I give you it all
...
http://vbox7.com/play:31fcda5b
:)
7.
coacoa11 -
:) Мой коментар, вдъхновен от едно хубаво стихотворение на любим автор преди месец.
17.05.2013 23:34
17.05.2013 23:34
Но бих написала същото, ако бях прочела първо твоя невероятно добър постинг.
Априлска приказка
Преди много, много години, в една априлска вечер една чайка си летяла в небето, размахвайки силни крила над морето...
Внезапно излязъл силен Вятър и с дъха си я отвял в един измислен, нереално вълшебен приказен свят, където живеела Голямата Любов. Било призрачно тихо, очите й светели като звезди и рисували траекторията на щастието. Морски вълнички облизвали гальовно босите й петички и отмивали целувките на пясъка – правели място за нови. Мидени черупки изсипвали чаровни усмивки от любовен гъдел в голите й стъпала. Вятърът си играел с дългите й къдрави коси, черни като дявола и вдишвал кожата й с вкус на зелени водорасли. Тя била толкова щастлива, че протегнала ръце и пипнала Луната... Откъснала парченце синьо космическо кадифе и го облякла. Яхнала една комета и събрала Любовта на Вселената в крехкото си телце. После се сляла с Пясъка, за да чака Вятъра. През Април Вятърът пиел от Любовта на Морето и превръщал всички песъчинки в сбъднати мечти... :)
цитирайАприлска приказка
Преди много, много години, в една априлска вечер една чайка си летяла в небето, размахвайки силни крила над морето...
Внезапно излязъл силен Вятър и с дъха си я отвял в един измислен, нереално вълшебен приказен свят, където живеела Голямата Любов. Било призрачно тихо, очите й светели като звезди и рисували траекторията на щастието. Морски вълнички облизвали гальовно босите й петички и отмивали целувките на пясъка – правели място за нови. Мидени черупки изсипвали чаровни усмивки от любовен гъдел в голите й стъпала. Вятърът си играел с дългите й къдрави коси, черни като дявола и вдишвал кожата й с вкус на зелени водорасли. Тя била толкова щастлива, че протегнала ръце и пипнала Луната... Откъснала парченце синьо космическо кадифе и го облякла. Яхнала една комета и събрала Любовта на Вселената в крехкото си телце. После се сляла с Пясъка, за да чака Вятъра. През Април Вятърът пиел от Любовта на Морето и превръщал всички песъчинки в сбъднати мечти... :)
8.
mystiquewoman -
7. coacoa11 - :) Мой коментар, вдъхновен от едно хубаво стихотворение на любим автор преди месец.
18.05.2013 09:26
18.05.2013 09:26
coacoa11 написа:
Но бих написала същото, ако бях прочела първо твоя невероятно добър постинг.
Априлска приказка
Преди много, много години, в една априлска вечер една чайка си летяла в небето, размахвайки силни крила над морето...
Внезапно излязъл силен Вятър и с дъха си я отвял в един измислен, нереално вълшебен приказен свят, където живеела Голямата Любов. Било призрачно тихо, очите й светели като звезди и рисували траекторията на щастието. Морски вълнички облизвали гальовно босите й петички и отмивали целувките на пясъка – правели място за нови. Мидени черупки изсипвали чаровни усмивки от любовен гъдел в голите й стъпала. Вятърът си играел с дългите й къдрави коси, черни като дявола и вдишвал кожата й с вкус на зелени водорасли. Тя била толкова щастлива, че протегнала ръце и пипнала Луната... Откъснала парченце синьо космическо кадифе и го облякла. Яхнала една комета и събрала Любовта на Вселената в крехкото си телце. После се сляла с Пясъка, за да чака Вятъра. През Април Вятърът пиел от Любовта на Морето и превръщал всички песъчинки в сбъднати мечти... :)
Априлска приказка
Преди много, много години, в една априлска вечер една чайка си летяла в небето, размахвайки силни крила над морето...
Внезапно излязъл силен Вятър и с дъха си я отвял в един измислен, нереално вълшебен приказен свят, където живеела Голямата Любов. Било призрачно тихо, очите й светели като звезди и рисували траекторията на щастието. Морски вълнички облизвали гальовно босите й петички и отмивали целувките на пясъка – правели място за нови. Мидени черупки изсипвали чаровни усмивки от любовен гъдел в голите й стъпала. Вятърът си играел с дългите й къдрави коси, черни като дявола и вдишвал кожата й с вкус на зелени водорасли. Тя била толкова щастлива, че протегнала ръце и пипнала Луната... Откъснала парченце синьо космическо кадифе и го облякла. Яхнала една комета и събрала Любовта на Вселената в крехкото си телце. После се сляла с Пясъка, за да чака Вятъра. През Април Вятърът пиел от Любовта на Морето и превръщал всички песъчинки в сбъднати мечти... :)
Благодаря ти, coacoa11,
обичам такива вълшебни истории за Голямата Любов :)))
Има ли в реалността Голяма Любов? Или такава тя е само в романите
и приказките? Или пък всеки от нас е способен да напише
собствена вълшебна приказка?...
Хубав съботен ден!
Звучи ми една песен от вчера...
Дали да не я пусна като отделен пост?
:)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 2463
Блогрол