Погледни ме...

Просто замълчи...

Последвай ме сред пясъци и злато...

Съдбата ще ни пази от лъжи...

В едно безкрайно и щастливо лято...

Да те погледна във очите е надежда, с която спрях да водя все войни. Оставих я увиснала в небето. Защипах я със ленти на дъги. Не я говоря, тихичко я вдишвам. А после я издишвам във отвес. Далече съм. И само отговарям. Свободен си и в утре и във днес. Танцувам по мечтаните пътеки под хилядите пръснати звезди. Дарявам радост и крила на всеки. А себе си загръщам във мъгли. Не ме боли. Отдавна излекувах простреляното в центъра сърце. Не ми е лесно. Още се вълнувам. Ала на кой ли винаги му е добре. Сънувам те. Ти все така си птица. Летиш над развълнувано море. А аз съм просто някаква частица от пясъчната дюна, от ръце с които огъня по ветрове запалвам. А в утрините дъждове ме къпят и мислите прочистени от страх отново бързат да залутат душата ми към оня стръмен бряг. Прострелвай ме отново и докрайно. Превръщай се във нимфа и във жрец. Обичай ме под слънцето незнайно. Това ме пази Истинска до днес.    

Да те погледна във очите, а после... :))