Прочетен: 1047 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.11.2015 21:24
Граници...
Застанах в центъра (ти).... Разперих ръце... Очертах Ги в тъмното с пергел от звезди... Структурирах ги като някакви мои посестрими във външната обвивка на усещането за битието м(н)и... Защитни механизми за съхраняване на мечти и нажежени до експлодиране душевни атоми... Рязах ги с ножицата си за случвания.... Дишах ги с дробовете за изкачване на стръмности... Преминавах ги с краката за намиране на собствени начупени траектории в празното... Рисувах ги с боите за жигосване на животинската порода вътре в мен... Пребих ги с камъните за каскадно-водните случайности.... Летях ги с крилата за достигане на пределности-вълшебности...Ограничих копнежа до кладенец за изгубени ветровитости подредени скокообразно в гранично-космическият им устрем за търсене на минало... Огледах се... Беше 3 след полунощното препускане по страниците на написания ми до тук живот... И нищо повече... А кожата ми набраздена от вчерашните капки дъжд напомни, че във тебе бях, но също и без тебе... В някъдето... А после вън заграчи кукумявката... Предвестница за смърт или пазителка... Не различих посланието... Само я избутах на мислите ми в най-дълбоко скритото... И пак почувствах оня див копнеж за сбъдване... Като минутен зов и миг възкръсване... По пръстите си разпилях илюзии... Показах ги за кратко в такт на сенките.... А след това си ги прибрах във вените... В невроните опънати до скъсване.... В сърцето си – възстановило ритъма... В петите си – изтрити от (не)плануване... Надебелих чертата хоризонт в посока западно... Моливът ми се счупи... Хвърлих го... На ум започнах да броя слънцата си.... И ги редях във лявото отверстие... с табелката за мястото на чувствата... А вятър тихо шепнеше тъгата си... Но оглушала бях... От викалата му във делниците и във паузите за промушване в мълчание...Търкулнах го в полетата облечени във слънчогледово... до границите със жита и люляци...Помахах му за сбогом на разсъмване.... До срещата ни в друго измерение... А после... После се изгубих...там... във себе си...
„Направихме си дом
отвъд нашите мечти.
Донесохме с нас тази любов
сега горчива.
И може би бих моглА
да кажа точно сега,
че аз винаги мисля за теб
как вървиш с мен
през целия си живот..."
By mystiquewoman
08.08.2013г.
I have you tattooed on my skin....