изображение : някъде от Фейсбук (преди време)

Когато не можеш да заспиш май е най-добре да се взираш в Луната. Да попиваш отблясъците и да се опиташ да усетиш ритъма на звездния танц. Невидимото отражение на лунната светлина върху ръцете винаги стопля. Кожата се набраздява с лунни отпечатъци. И съдбата ти за кратко се променя. Когато Луната блести мечтите извират. Понасят се по наклонения звезден склон. Търкалят се като хлапаци. Смеят се. Разпиляват се по вятъра, а после се събират отново. И пак се търкалят. А след тях остава пътека обляна в лунна светлина. Дори да заплачеш сълзите се превръщат в бисери. Търкулват се и целуват Земята нечакано.  Когато се опиташ да достигнеш Луната първо намери старата стълба. Тя е там – подпряна до едно дърво в градината ти. Запали фенера и се опитай да извървиш стъпките. Безшумно. Босо. Вътрешно усмихнато. Подреди мислите си. Подреди разпилените коси. Плесни три пъти с ръце и си намисли желание. Много е лесно. Заслушай се в песента на щурците. Защото те винаги пеят. Твоите песни. Помниш ли? Особено, когато си сам. А после подпри стълбата върху лунната повърхност. Запази равновесие. И се опитай да се качиш по нея. Забравих да ти кажа за фенера. Оня стария. Не го изпускай от ръцете си и върви смело нагоре. Бързай бавно. Всичко се случва в най-подходящия момент. Така е написано сред звездите още с първата ни глътка въздух. Такаааа. Изкачи ли се? А сега намести рамката. Сам поставяш граници и сам преминаваш отвъд техните очертания. Ще боядисаш ли луната в сътворената собствена картина? Каква да бъде този път? Лилава? А може би червена? Не, остави я да бъде бледа светлина, попиваща в дълбокото на очите ти. Там съм аз – виждаш ли ме? И този път. Аз съм усмихната, успешна, удивителна. Аз съм многоцветна и мога да се скрия в палеца ти. Просто се опитай да натиснеш с него Луната. Като копче. Вълшебното копче за изключване на реалности. Не ти се слиза по стълбата надолу. Разбираемо. Веднъж целунала безкрайното душата иска да лети. Май на рамото ти кацна птица. А един облак ти шепне нещо. Сподели ми. Само ми се усмихваш и поемаш по стълбата надолу. Така се случва всеки път. Фенера изгасва. Лунната светлина се слива с небето, а звездите се завъртват в магичен пирует и се превръщат в спомен. От изток бавно се ражда зората. А ти…. Ти продължаваш по пътя…. за да намериш себе си....

Романтично, мечтателно, желателно...

Привет :)
Усетила си напълно правилно, monaliza121!
Благодаря ти и спокойна (лунна) нощ! :)

Да, наистина, дали има успяване във вечното търсене....
Случайно намерих това по повод твоя цитат, crusader и много ми хареса - > http://www.youtube.com/watch?v=YfJzYJO6Pwk

Стихотворението на Уилям Блейк е с хубав текст :

A Divine Image

Cruelty has a human heart,
And Jealousy a human face;
Terror the human form divine,
And Secresy the human dress.

The human dress is forged iron,
The human form a fiery forge,
The human face a furnace sealed,
The human heart its hungry gorge.
William Blake

Един опит за превод от мен :
Божествен образ

жестокостта има човешко сърце
ревността пък е с човешко лице
измъчвайки божественото във човешка форма
и тайнството на хорските одежди

човешките одежди са забравено желязо
а формата човешка е в огън изкована
човешкото лице с изпичане се запечатва
човешкото сърце е просто гладен пролом
Уилям Блейк

Предполагам, че си гледал "The Fountain", от където е музиката на Мансел.
Харесват ми и използваните цитати, смятам да пиша по тях.
Този клип и размислите на които навежда май си е за цял отделен пост.... :)

Поздрави и на теб!