Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Green Shadows
Автор: mystiquewoman Категория: Музика
Прочетен: 258547 Постинги: 109 Коментари: 390
Постинги в блога от Юни, 2013 г.



image

снимка - >  Интернет
 


Има ли пътища назад….

 

Има ли пътища назад… Към мигове в които светлината е по-мека… а контурите на слънцето се отразяват по пръстите ни, а после заспиват в следобедна омая…. Ветровете са там… във полето… Синевата е пак познато същата… Ти си непознат…. Тя е непозната… Познават се само телата… Облечени като сламени човеци… за мъничко… Притихнало се сливат сенките… с усещане за вятърно далече… Раздиплени коси завлачват облаците…. Усмивката ти птиците стопяват…. А страстта е миг за двама…. Минута нежност…. Час горчивка…. И месеци изпълнени с надежда… Бездумен шепот сред житата… Препускащи коне във такт с копнежите…. И думи разпиляни по стърнищата… Вървят нозете приказно напукани… Очите се изпълват с дишане… Оставаш в нея…. Някъде в дълбокото… Остава в тебе…. Звук по периферия…. А спомените - пясъчно рисувани…. Подобно въглени проблясват в тъмното…. Когато е студено – ровиш ги…. Когато топло е – забравяш ги…. Дали…. Мълчиш неистово… И гледаш циферблата на часовника…. Прекрасно бе за миг да бъдем Истински.… А после…. да се скрием пак в черупките… по домовете си…. в очакване…. за Бъдеще…

By mystiquewoman




Страстна Слама

Спомняш ли си бяхме само двама
на тавана в дъхавата слама
спомняш ли си как ме заговори
ти ми беше първа, аз на тебе втори

....
....
....
....

Виждаш ли страстта отмина
ние с тебе сме несъвместими
ти си тук, а аз от теб далече
дъхавият спомен избледнял е вече :))))

 

10.08.2011г.

By phoenix2000





***
Категория: Тя и той
Прочетен: 3625 Коментари: 12 Гласове: 12
Последна промяна: 13.11.2015 21:25



image





Имало двама братя  под слънцето красиво... Единият... се реел във небето, а другия препускал сред полето...Духът живеел едновременно в двамата и по отделно... Препускали с вятъра, чертаели видимо-невидими траектории.... Били щастливи, а свободата циркулирала в капилярите им ден след ден, нощ след нощ... Сменяли се пейзажите, намерили и побратими... Но смел ловец протегнал ласо... Единият от братята бил повален... Прибрали го във плен... Бил изтощен.... и унизен... ала не бил, не бил сломен... Овързали душата му ранена... Опитали да укротят кръвта му разкипена.... Но в миг добър човек се появил.... Той брата мил със своите умения ощастливил... Препуснали те двама като буйни хали... В пустинята били разбрани... Табуна див ги следвал по петите... Ала в едни очи Той срещнал май мечтите... А Тя била тъй нежна и прекрасна... Съдбата отредила му я много страстна... Той инстинктивно гонел нейната посока.... Достигнал я там – до река дълбока.... Безкрайна обич във очите и четял.... Над сънищата нейни кротко бдял... А после в миг пленена тя била.... Повторила се Неговата зла съдба... Ала героят наш последвал своята любима... Спасил я и била тя пак щастлива... Но сянка я преследвала във здрача...Тъй пътя я отвел до водопада.... Успяла да освободи тя в миг захвата.... Но паднала във буйните води.... и нарисувала към полета следи... А нашият безкрайно влюбен брат се втурнал в този речен страшен ад... Достигнал бързо своята любима... но бездиханна тя била, ала красива... Той с искрени сълзи я призовал... Целунал я по челото с целувка „Оцелял”... От свойта сила с радост и дарил... И нейното сърце спасил... Но пак попаднал нашият герой във плен... От ласо пак, той бил сразен... Със влак отвели го във непознатото далече.... Любимата си той не можел и да сънува вече... Но неговия смел приятел стар, отново го спасил от тежка дан... И двамата заминали далече... Не ги достигнал никой, никой вече... Поспрели чак пред стръмна бездна... Нооо.. хрумнала им мисъл звездна... Със силата на волята успели от бряг един на друг да се прехвърлят окрилени... Накрая пак се срещнал Той със своята Любима... Посрещнала го тя на лунна светлина щастлива... А после двамата подирили безкрая сподиряни от братът друг на слънцето, открили Раят....

 

By mystiquewoman







***
Категория: Забавление
Прочетен: 3064 Коментари: 10 Гласове: 13



image


 

 
Жегата се плъзна по върховете на пръстите и. А после излетя в пространството безвестна. Шумът на зеленото се удари в оплетените мисли и ги подреди в малки кисело-сладки бразди. Тих шепот на вода затанцува по капилярите и роди усещането за светлина и продължение. Буквите подредиха най-накрая изречение – “Изведнъж ми стана страшно, утре пак съм без домашно и урока си не зная, как ли ще се оправдая”. Думите на едно момче от черно бяла снимка по неизвестна причина споходиха стаята. Поспряха за миг, а после продължиха своята траектория в пространството в посока “Минало”. Беше тайна, че някой някога го беше обичал. А после реверанс и слънце. И пясъчен бряг. И жена. И смях на деца сред блестящите солени водни капки. Разходки без горнища на бански по солената плажна ивица. Скокове в дълбокото очертано от водна окръжност. И пак оня разказ как… завързали косите си и прегърнали безкрайното синьо без страх. Тогава там бе кръстопът на ветровете, после…. стана пресечна точка на една определена битийно мечта… а сега е носталгичен дом на мечтите. Завой и стена, а до нея пейка. На нея тя и той, загледани във точка Единение.  Държи го нежно за ръка и наблюдава линиите набраздили дланите му. Повдига поглед и среща очите му. Добри очи скрили шепота на едно дългогодишно очакване. Въпроси няма, защото отговорите вече са прочетени, докато мислите са съзерцавали облаците и взаимно са се преливали, обливали, разливали, но… най-накрая сливали оставайки безименно константни в дълбините и на повърхността. Красиво преживяване е тайнственото. А точката е просто нежното докосване на устните. Във новото изречение – пощенска кутия, сред полето. В нея писмо. Стриктно подредени указания, направления, съвети, координати, преследвани резултати. А тя толкова топла, и крехка, с разпилени коси. Просто гледа в пространството и се мъчи да открие хоризонта. Вижда само едно самотно дърво насред полето. Зад рамото и пее птица. Долетяла от някъде и кацнала върху самотната пощенска кутия. Усеща очите си потъмнели, взети на заем, замъглени от приспаните сълзи. Сърцето бие учестено. Не се оглежда. Страхът е безмислено  състояние на ума, отказващ да осъзнае и да се примири с тъй очевидните истини – че сме смъртни във всяка секунда. Превръщаме се в прах, защото прах Сме и прах сме били. Илюзията съществуване ражда илюзията сила а тя пък илюзията вяра, а тя от своя страна следващата, и следващата, и следващата илюзия… Едно състояние през което пътуваме стоейки на място във вакуума на материалния свят. Шум на двигател и кола. С нея пристига Той – вечен беглец, умен и красив до безобразност, труден за обичане, но единствено възможния с окачена на врата си табела Любов. Мрази го защото я излъга и пак ще я излъже, и тя пак ще бяга, и пак ще страда… докато върви по пътя си…. единствено и само  към Него. А накрая се изсипва дъжд. Измокрени до кости две тела танцуват под тъмното хриптящо небе по едва видимата осева линия. Той шепти в пропитите И от капки коси, тя целува въображаемите тръпчинки в ъгълчетата на устните му. Музиката капе от ритмично туптящите им сърца. Стъпват боси, на пръсти. Не искат да ги чуе Вселената. Накрая стигнат зад пътен знак “Осъщественост” и остават там… в измисленото само за тяхната порода  Безвремие….

 

By mystiquewoman






The Dreams  ...

                               ....

                                         .....

                                                     ......

                                                                    .......

                                                                                 :)

 

 

 

Категория: Тя и той
Прочетен: 2325 Коментари: 5 Гласове: 8
Последна промяна: 19.06.2013 15:03
Търсене

За този блог
Автор: mystiquewoman
Категория: Музика
Прочетен: 258547
Постинги: 109
Коментари: 390
Гласове: 2463
Календар
«  Юни, 2013  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930