В есенното поле на мечтите…
Сгъстиха се облаците. Изтича боса в стърнището останало след поредните погубени летни надежди. Запрати очи във безкрая. И притаи дъх. Страха изчезна. А вятърните мелници в ума и забавиха своя ход. Прие се докато отричаше земното. Не беше вече важно времето. Само златния цвят на стърнището. Бе сама, но не и самотна. Нозете И се отпечатаха във твърдата земя. Безмълвна молитва за бъдеще. Внезапно я блъснаха ветровитости. Сърдито разрошиха косите И и ги запратиха отново зад чертата Минало. Притисна се единствено от ляво. Запази равномерният му ритъм в шепите си. Затворена зад деветте огради. Не чувстваше вече изгубване. Само гледаше в нищото. Очите си изпълни с облаци. С дъждовни капки. Символи за сбъдване. Снагата И потрепна в ритъма. А роклята като платно на мачта пак улови посоката на вятъра. Пристегна я. Отново очертала формата и смисъла на вечното И търсене. Противодейства. Както винаги. Противното би означавало погубване. На цялата И съвършена същност. На радостите и тревогите. На всички грешки от бленуване. А облаците се сгъстяваха и шепнеха. Но гласовете им тя виждаше като илюзия. У нея единствено кънтеше празнотата на Смисъла създаден от Вселената. Чертаеха се прави и окръжности. Пресечни линии на две полуреалности. Целуна вятъра със крайчеца на устните си. А после бавно укроти косите си. Внезапно разсъблече кожата си. Остана гола, капилярна, непредвидена. Първично чиста и спокойна във високото си. Закрачи безмисловна в ритъм с бурята. Узнала пътя вътре в себе си. Към слънцето. Към хоризонта от безкрайности. Вървя, вървя, затича се политайки. И се изгуби в театъра на Важното. На всичко друго прах поръси. Дишайки. Тя знаеше, че винаги е прекалено рано да се откажеш от стремежите. От себе си. Притихна временно замлъквайки между сезоните. Във есента прегърнала спокойствие. Със мислите за сън през зимата. За пролетно настръхнало пробуждане. А най-накрая в лятото … усмихната… тя нарисува във душата Сбъдване.
А в същият този момент Той бе някъде там… В другият възможен край на полето… В търсене да скрие под чадъра вярата си… Докато светкавици бавно разцепваха света му на две, а после гърмежи го съединяваха готов за новите изпитания… Изпитания за сърцето и Егото му… заради вината, че обичаше…
By mystiquewoman
20.09.2013г.
***
