Постинг
19.08.2016 11:07 -
Бях
Бях майка, бях и дъщеря. Моите са зелени, нейните сини. Аз пазех север - горе. Тя пазеше юг - долу. Третата най-важната ни пазеше отгоре. Вятърът ни обгръщаше от всякъде. Но бяха спокойни дни. Дни на безвремие. Далеч от Земята. В срещуположния край на координатната система. Той ми беше първи. Ти ми беше втори. И любовта някак се раздвои. А сега е разтроена в минало време и раздвоена в сегашно време. И всяка по-нова любов е по-силна и по-трайна от предходната. С теб ме свързват разстояния. С него ме свързва близостта и ежедневната топлина. Не мога и не искам да се откажа от тази топлина. Ръката ми държи твоята в грижата за другите. Дълго се отричахме. Дълго се преследвахме. Накрая аз притихнах. Там някъде. Сред вятъра. На кръстопътя на всички пътища. Все още само стоя и наблюдавам, но не е далеч времето, когато отново ще полетя устремена. И ти ще бъдеш до мен. В една финална мисия заложила на карта съществуването. Вярвам в предначертаното. Ние сме само изпълнители. Вече са ясни грешките от миналото. Ясен е и пътя на изкуплението. Северно-южната ост този път ще се пази от седем. Преди е била крехка. От трима. И врагът я е счупил без усилия. Преди е минало. Сега е подготовка. Утре ще е сбъдване. Една история, в която сме главни герои. Без да сме избирали. Просто пъзела ни подреди в една конфигурация от древни времена. На нас не ни остава нищо друго освен да следваме знаците. С вяра и надежда. Аз съм готова. А ти прости ли си?
19.08.2016г.
by mystiquewoman
*****
Европейският парламент говори за ЖЕРТВИТ...
Част 5. Как ни отучиха да мечтаем за да ...
Илюзията смърт...
Част 5. Как ни отучиха да мечтаем за да ...
Илюзията смърт...
Топла, вятърна прегръдка с обич от мен!
цитирайerato7 написа:
Топла, вятърна прегръдка с обич от мен!
Благодаря ти, Erato!
Хубави летни дни от мен! :)
Много мистично. Съдбата си знае работата...
цитирайОригинално, но напълно разбираемо повествование. Музикалното оформление е не по-малко забележително с този кънтри тембър и лекота на изпълнението.
Поздравления от един стар естет.
П и е р
цитирайПоздравления от един стар естет.
П и е р
coacoa11 написа:
Много мистично. Съдбата си знае работата...
Така е! Никой не може да избяга от съдбата.
Всичко е предначертано!
Преди милиони години!
За съжаление Той е доста сляп и глух и се налага доста да му се говори,
но може пък и да се е оправил вече...
Да се надяваме!
Работа ни чака и то доста сериозна!
Поздрав за теб!
Благодаря ти!
pvdaskalov написа:
Оригинално, но напълно разбираемо повествование. Музикалното оформление е не по-малко забележително с този кънтри тембър и лекота на изпълнението.
Поздравления от един стар естет.
П и е р
Поздравления от един стар естет.
П и е р
Благодаря ти за коментара и милите думи, Пиер!
Ако трябва да бъда искренна, а аз съм такава със сигурност си разбрал нещо доста различно от написаното и моята идея на повествованието. Смисъла може изцяло да се разбере само от този, който получава писмата с жокерите в тях! А ти определено не ги получаваш (намийг), защото ги пращам аз и то само и единствено на един определен електронен адрес!
Историята разказва за едно отминало време, преди милиони години, за равновесията на които се крепи съществуването, и може би за прокрадващата се вяра че някой ден отново можем да постигнем безсмъртието...
Радвам се, че намина и коментира!
Поздрави от мен! :)
Прегръдка.
цитирайsestra написа:
Прегръдка.
Прегръдка и от мен, Сестричка!
Само да уточня, че зеленото равновесно дърво на снимката съм аз! :)
Сега като се загледах и се разпознах, а снимката съм я избрала подсъзнателно!
и музиката прекрасна... разкош...
цитирайmariniki написа:
и музиката прекрасна... разкош...
Благодаря ти, Маги!
Една истинска история, която трябва да бъде пренаписана...
Дано жабка е права, че съдбата си знае работата!...
Поздрави! :)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 2463
Блогрол