“Първо направете това, което е нужно,
после това което е възможно.
И изведнъж ще се окаже, че правите
Невъзможното.”
снимка и цитат от FB
Мечтите на Руми ~
Руми обичаше да се разхожда край брега. Сутрин още преди първите лъчи на зората да са пробили далечния сиво-син хоризонт. Запращаше очите си навътре - в дълбокото и ги скиташе в тъмните морски неизвестности. На брега мечтаеше. Понякога тъжеше, докато отронваше стъпки в соления пясък. Радваше се, докато наблюдаваше полета на ятата чайки. Една мечта имаше Руми. Копнееше да я намери вълшебният любим. Той щеше да е висок и рус, с едно зелено и едно кафяво око и духовит, щеше да има лодка, с която да отнася дамата на своето сърце до далечни брегове, щеше да свири на виолончело, щеше да знае най-малко 150 анекдота и без карта щеше да може да се ориентира по пътя за Норд Кап, а хобито му…. той щеше да може да строи пясъчни замъци, до които двамата да седят прегърнати и да гледат звездите. В мълчание. От години Руми пишеше писма на своя измислен любим. Съчиняваше ги старателно, а после с красивия си ситен почерк ги изписваше на бели или карирани листи, навиваше ги, връзваше ги с канапен твърд конец, а после старателно ги напъхваше в стъклени бутилки от вино. Запечатваше отвора с тапа и разтопен парафин. В последният петък на всеки месец отиваше на малък плаж пълен със спомени. Пускаше бутилката по вълните и си тръгваше усмихната. Без очакване. От първите мигове, в които започна това пътуване изминаха седем години.
Беше тиха септемврийска вечер. Вървеше Руми смълчана по мокрия пясък на малкия безлюден плаж. Почти стигна кея в края под скалите. Дори не обърна внимание на малката яхта закотвена в близост до премигващия фар. Вниманието и привлече музика. Сякаш идваше от пяната на разстилащите се сребристи вълни. Руми се напрегна и очите И различиха в тъмнината силуета на човешка фигура седнала на стол. Ей така, просто на пясъка. Приближи се и видя мъж. Просто си седеше прегърнал виолончелото. Под изваяните пръсти и лъка се сипеше водопад от звуци, които завързаха душата на Руми на дъга. Застина и се загледа в човека. Наоколо нямаше жива душа. Останаха така. А той свиреше и свиреше. Сякаш не я забелязваше. Времето спря. Поседна Руми на брега. Дори не осъзна кога музиката прегърна тишината, а непознатият мъж седна до нея на топлия пясък. Звездите блестяха, Луната бе очертала вълшебната си пътека и примамливо подканваше – “Ела и премини по мен и се превърни в Сбъднатост”. Прегърна я неочаквано, а тя се загледа в очите му. Едно кафяво и едно зелено. Но как е възможно? – зададе въпроса по-скоро на себе си. – И виолончелото…. И русата разрошена коса… Прочете мислите му – “Лещи. Цветни контактни лещи. Почувствах потребност да направя нещо различно, само за себе си. Сънувал съм как свиря на виолончелото си тук, на този малък плаж. Капитан съм на малката яхта закотвена на вълнолома. Ходил съм на толкова много места. Мога да стигна със завързани очи до Норд Кап и остров Тасмания. Имам книга в която съм записал весели истории от цял свят. И знам, че искаш да я прочетеш.” Руми се усмихна. Дали бе намерил някоя от бутилките И?! Всъщност имаше ли всичко това значение, щом бяха тук на брега, под звездите, а някой мълчаливо искаше да И подари своя свят. “Мислех, че компасът ми е повреден.” Той се усмихна. “Аз пък мисля, че твърде дълго не си имала дворец, в който да се прибереш. А дори и принцесите рано или късно се уморяват да скитат. Предлагам да ти построим замък?!”. Не мина и час и замъкът от ситен златен пясък бе готов. Огряха го звездите, а вятърът разроши косите на Руми. “Много си висок.” Усмихна И се. “Девизът на олимпийските игри нали го знаеш? Citius, altius, fortius! — по-бързо, по-високо, по-силно! Та и аз така – висок, за да те издигна и теб на по-високо!” Руми подсвирна тихо. И остроумен. “Сега остава да ми обещаеш, че ще обиколим света и наистина ще повярвам в Съдбата?!” “Ела с мен”, отвърна И. Отведе я до малката яхта. Качи се на борда и се вмъкна в каютата. След малко излезе. Носеше в ръце глобус. “Заповядай света”, поднесе и го с реверанс. “Като начало – една нощна лампа, а бъдещето… то следва след като я угасиш….” И така започна приказката – родена от един порив, от една потребност, запечатана с тихо постоянство в бутилки от възможности и накрая потвърдила максимата, че всичко е Възможно дори по път осеян с невъзможности….
10.07.2013г.
By mystiquewoman
***
страхотни сапунки пишеш, Мистичната!
Та казваш, с едно кафяво и едно зелено око... и на виолончело свири, че и остроумен, и висок, и с яхта, а? Представи си само и балет да можеше да играе, упс, исках да кажа шах, абе айде направо мат...:)))
Една реалистична песничка от мене?
- аз съм пиян, от обед съм готов, защото тръгна си една любов...
а тя ми припява:
- ти ще си пак със мен, точно на куковден...:)
http://www.youtube.com/watch?v=o08vQzNeYa0
страхотни сапунки пишеш, Мистичната!
Та казваш, с едно кафяво и едно зелено око... и на виолончело свири, че и остроумен, и висок, и с яхта, а? Представи си само и балет да можеше да играе, упс, исках да кажа шах, абе айде направо мат...:)))
Една реалистична песничка от мене?
- аз съм пиян, от обед съм готов, защото тръгна си една любов...
а тя ми припява:
- ти ще си пак със мен, точно на куковден...:)
http://www.youtube.com/watch?v=o08vQzNeYa0
Привет! :)
Стрелецо,
признай си веднага че ти се прищя да си главния герой?! ха ха ха
Само дет не си рус и висок (щото тоя капитана е поне 190см) ;)
Лошо няма! А понякога ме избива на сапунки, щото риалитито
е много далеч от идиличните картини и филмово-книжовните сюжети....
Благодаря за песничката! Признавам, че от сутринта си я пея и се смея :))
Ако една Любов е Истинска тя никога не си тръгва...
Просто се трансформира през времето и се осъществява по най-добрия начин...
... за две души...
Притесних се сериозно, че ходиш пиян и то от обед...
Внимавай, моля, да не бъдеш уволнен от работа...!!! :))
И струва ми се, че е добре, че в песента се пее "точно на куковден", а не "точно на куково лято", защото Куковден (за разлика от куковото лято синоним на Никога) е определен ден през пролетта, до колкото знам - някъде го празнуват на Благовещение (25 март), другаде (в Житница) го правят в ден сряда (Пепеляна сряда) през Великите пости т.е. мести се като датата му се определя в зависимост от началото на Великденските пости според католическия календар... За тая година времето е отминАло, тъй като гледам, така че почвай да кроиш плановете за 2014-та година :)))
И спри да пиЙййййш ха ха ха , за да мога аз да продължа да пея на масата :))
Така вероятността да се оженим в един момент ще е сведена до минимум ха ха ха :))
Кво да ти пусна?
Една пожелателна песничка от мене?
Най-добре е нашенка, от село -
даже да е слабичка и бледа,
хвърлям се, ще се оженя смело,
зеленчуци щом баща й гледа....:)
http://youtu.be/RdBv6CAG
на работа съм и споко, не съм пиян, но като си пийна довечера, ще ти съчиня подобаващ отговор :)
на работа съм и споко, не съм пиян, но като си пийна довечера, ще ти съчиня подобаващ отговор :)
Значи казваш да продължавам спокойно да пея на масата, тъй ли? :))
Петър Дънов и баба Ванга умряха бе, няма как да се изкажат...
Ще трябва да се довериш на информацията от мен!
Успокоих се, като каза че си на работа и че не си пиян!!! Честно! :))
Ще очаквам с интерес подобаващия ти отговор довечера!!!
Аз на едно парти ще скокна, но като се прибера ще надникна...
Усмихнат следобед, Стрелецо! :))
пп : Ако не ти се пие сам идвай при нас на купона... ;)
Eric Clapton-Wonderful Tonight
http://www.dailymotion.com/video/x371jl_eric-clapton-wonderful-tonight_news?search_algo=2#.Ud5-SqwcZkg
Понякога....
... или Винаги...
Стига да имаш търпение и Вяра...
Прегръдка топла!
Благодаря ти! :)
Много се радвам!
Здравей! :)
Благодаря ти за милия коментар!
Пак ела!
Винаги си добре дошла!
Хубав петъчен юлски следобед! :))
