Постинг
31.05.2012 12:05 -
И само прах дъхът ми ще сподиря....
Но въздухът и огънят са част
и те от мен. На тях пък дай летене!
Това са мойта мисъл, мойта страст,
сновящи бързо между теб и мене.
Но пратя ли тез две стихии в път,
като гонци на твоите услуги,
останали самички в мойта гръд
печално натежават двете други
и чак докато върнат се онез
ефирни две, които съм ти пратил,
цял ставам чул от тях – тъй както днес, -
че жив и здрав е скъпият приятел.
Но кратка радостта е : жаден пак,
пак пращам ги към теб и хлътвам в мрак.
45
Тръгвах си толкова много пъти…. Стрелвах се в нощта. Валяха ме дъждове. Ветрове танцуваха със тялото ми. Косите ми растяха. Отрязвах ги. А те пак и пак… растяха.Оставих ги. Сега покриват стъпките ми. Бягащи глухонямо сред полетата, които прегръщам с поглед всеки следващ ден. Истината е, че се страхувам. Да бъда изоставена. Защото преживяното не се забравя. Отдавна беше. Всичко бе във синьо. И щастлива бях. Безгрижна лека, като капките роса във утрото. И боса се разхождах във треви. Плетях венци, оставях слънчеви лъчи да галят сетивата ми. Не мислех, а потребно бе. Усещане изпитвах за безсмъртие във младостта вклинено. Отдавна бе. И няма никога да бъде същото. Беляза ни смъртта. She"s gone.... Така както вълните прегръщащи брега не си приличат. И птиците по траектории различни тичат. И мен като не ме обичат. Беше в друг живот. В живот неизживян до края, като разрязан хоризонт на две… Парче изгубено в безкрая…. И все се питам какво ли щеше да е…. Но вече и във сънищата не получавам отговори(те). Всъщност зная отговорите, но продължавам да отказвам да ги чуя. Предпочитам ехо в звездоброя. Отразило мислите (ми) (и). А тя стои все тъй със очила и се усмихва. На сбогуване. Но помня думите : “Назад. За тук не ти е още време”. А кога за “тук” става навременно или пък късно вероятно. Не искам да знам. Искам да знам. Не искам да знам. Не искам. Дишам. Защото въздухът и огънят са част от мен. И с тях летя. И пак си тръгвам…Тръгвам от мен…Избирам път и шанс да го открия…Избирам оцеляване сред пясък. Сред непознати и приятно-неприятни, по късо-дълги улици, сред грешни правилности, сред минути за попиване на мъдростта без граници, сред всичко друго някъде извън закономерности. Една нечакана нетърсена магия. Безвремие, в което ще се скрия. Ще полетя преди да се разбия. И само прах дъхът ми ще сподиря….
,,Първото нещо, което трябва да направим...
Пак отвъд...
Вечната константа на Обвързаните души......
Пак отвъд...
Вечната константа на Обвързаните души......
Искам да знам. Не искам да знам.
Хареса ми текста. Като изпусната камера... записала всичко, което искаш и не искаш да знаеш.
цитирайХареса ми текста. Като изпусната камера... записала всичко, което искаш и не искаш да знаеш.
monaliza121 написа:
Искам да знам. Не искам да знам.
Хареса ми текста. Като изпусната камера... записала всичко, което искаш и не искаш да знаеш.
Хареса ми текста. Като изпусната камера... записала всичко, което искаш и не искаш да знаеш.
Благодаря ти, monaliza121!
Хубав петък и почивни дни!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 2463
Блогрол