Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Green Shadows
Автор: mystiquewoman Категория: Музика
Прочетен: 86111 Постинги: 71 Коментари: 364
Постинги в блога от Май, 2013 г.
28.05.2013 14:00 - Погледни ме...





 



Погледни ме...

Просто замълчи...

Последвай ме сред пясъци и злато...

Съдбата ще ни пази от лъжи...

В едно безкрайно и щастливо лято...

 

Да те погледна във очите е надежда, с която спрях да водя все войни. Оставих я увиснала в небето. Защипах я със ленти на дъги. Не я говоря, тихичко я вдишвам. А после я издишвам във отвес. Далече съм. И само отговарям. Свободен си и в утре и във днес. Танцувам по мечтаните пътеки под хилядите пръснати звезди. Дарявам радост и крила на всеки. А себе си загръщам във мъгли. Не ме боли. Отдавна излекувах простреляното в центъра сърце. Не ми е лесно. Още се вълнувам. Ала на кой ли винаги му е добре. Сънувам те. Ти все така си птица. Летиш над развълнувано море. А аз съм просто някаква частица от пясъчната дюна, от ръце с които огъня по ветрове запалвам. А в утрините дъждове ме къпят и мислите прочистени от страх отново бързат да залутат душата ми към оня стръмен бряг. Прострелвай ме отново и докрайно. Превръщай се във нимфа и във жрец. Обичай ме под слънцето незнайно. Това ме пази Истинска до днес.    

Да те погледна във очите, а после... :))

Категория: Тя и той
Прочетен: 1059 Коментари: 6 Гласове: 11




снимка от FB
 

Еднопосочно....

Загасналите извори мълчаха

От костите им вятъра отпива

А някъде нашепвайки със лира

Бездомен скитник пръсва шепа вяра

Земята е в недрата си прибрана

Не иска да е вече тъжно болна

И някак уморено непокорна

Отново си намери пристан

Дори ятата птичи се стопиха

Като изтрити спътници в небесност

Привлича ги отново неизвестност

Но с толкова познато дишане

Чертае слънцето с молив контури

На минали и бъдещи разкрития

В набързо сътворените прикрития

Душите най-накрая се докосват

Блещукат свЕщите като очи запели

Една надежда в ъгъл тихо чака

Часовник в стая монотонно трака

Но времето е просто успоредна права

Невярващо вървяне във сезоните

Отвежда до хотел Щастливост

А там изправен в звездна причудливост

Безимен камък пази отговори

 

Не говори

Ще чуят Боговете

И стъпките за миг ще пренавият

А после образът ни ще разбият

На хиляди вълни отлитащи

И скитащи

И ритащи

И хапещи

И дращещи

По стръмното на хоризонтите ни

В нищото

 

С табелка на вратата

Бъдеще


Не говори

В еднопосочност сме

 

By mystiquewoman


 


 

Lyrics to Coast To Coast :
(Joey Tempest, Mic Michaeli, Kee Marcello)
 

You look out that window
For someone you know
But it all looks the same and time and again
It hurts you so
You wonder if always
You'll stand on your own
But hear in your mind, you'll get through this time
You're not alone

When time seems so lonely
And your day seems too long
You wonder if you will ever get through
And still be strong
With eyes full of sadness
You stand on you'r own
It tears you apart, but you know in your heart
You're not alone

Coast to coast and land to land
We're together hand in hand
Coast to coast and land to land...




=>=>=>=>=>

 
Категория: Тя и той
Прочетен: 2614 Коментари: 8 Гласове: 14
Последна промяна: 13.11.2015 21:26





фото - > http://www.nakade.info


"If tomorrow never comes
  Will she know how much I loved her
  Did I try in every way to show her every day
  That she's my only one
..."

 





послепис :  Всеки от нас е способен да напише
собствена вълшебна приказка за Голямата Любов и да бъде главен герой в нея! Просто не се страхувайте да държите перото в нощите и в дните, сред музика и в оглушителна тишина, в радост и сред океан от тъга,
в сънищата и в реалността....


:))
Категория: Тя и той
Прочетен: 1032 Коментари: 4 Гласове: 10
16.05.2013 12:44 - Скитаща…




снимка от мрежата
 

Тя се скиташе по земята с малките си боси нозе… В утрото пиеше росата, а нощем отчупваше малък залък от ръба на заострената луна… Слушаше песните на щурците и вървеше по своя път с вяра. Къпеха я дъждовете. Ветрове играеха с косите И. Солени реки оставиха отпечатъци в прозрачната И кожа. Често вземаше в дланите си буца пръст и се заслушваше в гласовете на земята побрани в нея. От погледа И тревите растяха и изплитаха пътеки от нежност към облаците и слънчевите лъчи. Приятели И бяха птиците. Летеше с тях, разперила крилете. Чертаеха фигури на странно съвършенство в едно безвремие, далеч от лоши погледи, от нетърсени очаквания, от трепети стъпкани в прах от страхове. А нощем когато заспиваше свита на топка в хралупата на някой дъб, сънуваше Своето място. Прекрасна малка къща, на брега на езеро, на ръба на света. Във водите му се отразява небето и всички невидими за простото човешко око планети от други галактики. В дълбините му са скътани мечтите на всички хора по безкрайната земя. Веднъж в годината, една вълшебна въдица се спуска по небесната стълба и улавя по една мечта, а после я сбъдва за някого… някъде… Докато всички останали човеци, продължават да носят вярата в доброто и красотата… Тя стои на лунна светлина, провесила боси нозе над водата на малък дървен кей при езерото… В косите И проблясват звезди, в очите И кротко са притихнали капчици от последния дъжд, в очакване да бъдат изплакани с пукването на Зората… Обича да плаче без повод, а после да танцува в зелените треви, докато развява над главата си бяла кърпа… Сънища и пътища… Случайности и закономерности… Обич и вълшебности… Живот изпълнен с радост от факта, че дишаш… А след съня оставаше молитвата… Винаги една и съща… Пресечна точка в центъра на окръжността (ни). А там скрита Тайната – Въртим се в кръг и всеки мисли и гадае, но Тайната която е в средата, всичко знае (Робърт Фрост). Нали?

 

Тя се скиташе по земята, пазена от сянка… И намери светлината… В център таен на душата…




 
Категория: Тя и той
Прочетен: 2718 Коментари: 8 Гласове: 16
Търсене

За този блог
Автор: mystiquewoman
Категория: Музика
Прочетен: 86111
Постинги: 71
Коментари: 364
Гласове: 2109
Архив
Календар
«  Май, 2013  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031