Време е NEO да посвири....

I was made for lovin" you baby
You were made for lovin" me
And I can"t get enough of you baby
Can you get enough of me....

:)

                  Някой ден ….

               

                ….  където реките бисерни блестят ….

          …. а вятърът косите разпилява ….

          .... където има само Теб и Мен ….

               …. и птицата в простора оцелява ….

                                                                  

                                                                                          …. където си Съдбовно озарен ….

                                                                                          …. и мислите потапят се в забрава ….

                                                                                           .... където си в магичен нежен плен ….

                                                                                          …. а после само споменът остава ….

 

Политам всеки път когато ....

         .... докосваш мойте чувства....

                        .... във смълчаност....

                                                 .... и птица съм
                                                 .... и камък
                                                 .... и безкрайност

                                                               .... когато мойте чувства те прогарят....

Скъп приятел има празник днес!
По този повод реших да му подаря едно красиво цвете от моята градина!
За теб, Р..., с обич! :)

Безсмислието на дадена ситуация те хваща винаги неподготвен. Стисва те за гърлото. Дъх не можеш да си поемеш. Първо се ражда въпроса “защо”, после идва момента, в който се чувстваш като тотален глупак, вероятно се проливат и сълзи, а накрая започваш неистово да се надяваш дните да текат по-бързо и с увеличаване на разстоянието между теб и момента на прозрение да усетиш по-пълноценно настанилото се чувство на безразличие. Да се вкопчиш в него и така по-сигурно да плуваш в реката на нестихващия копнеж.  А като се замислиш колко щастлив си бил и как пеперуди са пърхали ден и нощ в корема ти…. Тъгата става още по-силна. Усещаш се още по-силно неразбран и изгубен. И защо…. Защото другия е избрал да те наказва с някакво мълчаливо обичане…. Което даже не си и търсил, а после то като те е намерило те е объркало до степен на лудост…. Завъртяло те е в омагьосан кръг и едновременно ти е вливало и отнемало жизнени сили. Докато баланса е наред – всичко е ОК, но винаги идва момент за избор…. Така сме устроени – да избираме себе си. Реалността предпоставя този избор. Затваряш прозорците. Заключваш вратата. Слагаш ключа в джоба си и тръгваш по пътя…. А дали ще се върнеш някога…. На кой ли му пука….

Oh my love for the first time in my life,
My eyes are wide open….

 

и музика божествена звучи

в смълчаното сърце на тишината

а птицата самотна пак кръжи

във търсене на бряг и светлината

 

целуна я невидима звезда

прегърна я небето безсловесно

а във крилата и пак вятър зашептя

и стопли я вълшебно неизвестно

 

и музика божествена звучи

посипва прах по стъпките в безкрая

и само нежно лунните лъчи

се сливат в полунощната омая

 

By mystiquewoman

изображение : някъде от Фейсбук (преди време)

Когато не можеш да заспиш май е най-добре да се взираш в Луната. Да попиваш отблясъците и да се опиташ да усетиш ритъма на звездния танц. Невидимото отражение на лунната светлина върху ръцете винаги стопля. Кожата се набраздява с лунни отпечатъци. И съдбата ти за кратко се променя. Когато Луната блести мечтите извират. Понасят се по наклонения звезден склон. Търкалят се като хлапаци. Смеят се. Разпиляват се по вятъра, а после се събират отново. И пак се търкалят. А след тях остава пътека обляна в лунна светлина. Дори да заплачеш сълзите се превръщат в бисери. Търкулват се и целуват Земята нечакано.  Когато се опиташ да достигнеш Луната първо намери старата стълба. Тя е там – подпряна до едно дърво в градината ти. Запали фенера и се опитай да извървиш стъпките. Безшумно. Босо. Вътрешно усмихнато. Подреди мислите си. Подреди разпилените коси. Плесни три пъти с ръце и си намисли желание. Много е лесно. Заслушай се в песента на щурците. Защото те винаги пеят. Твоите песни. Помниш ли? Особено, когато си сам. А после подпри стълбата върху лунната повърхност. Запази равновесие. И се опитай да се качиш по нея. Забравих да ти кажа за фенера. Оня стария. Не го изпускай от ръцете си и върви смело нагоре. Бързай бавно. Всичко се случва в най-подходящия момент. Така е написано сред звездите още с първата ни глътка въздух. Такаааа. Изкачи ли се? А сега намести рамката. Сам поставяш граници и сам преминаваш отвъд техните очертания. Ще боядисаш ли луната в сътворената собствена картина? Каква да бъде този път? Лилава? А може би червена? Не, остави я да бъде бледа светлина, попиваща в дълбокото на очите ти. Там съм аз – виждаш ли ме? И този път. Аз съм усмихната, успешна, удивителна. Аз съм многоцветна и мога да се скрия в палеца ти. Просто се опитай да натиснеш с него Луната. Като копче. Вълшебното копче за изключване на реалности. Не ти се слиза по стълбата надолу. Разбираемо. Веднъж целунала безкрайното душата иска да лети. Май на рамото ти кацна птица. А един облак ти шепне нещо. Сподели ми. Само ми се усмихваш и поемаш по стълбата надолу. Така се случва всеки път. Фенера изгасва. Лунната светлина се слива с небето, а звездите се завъртват в магичен пирует и се превръщат в спомен. От изток бавно се ражда зората. А ти…. Ти продължаваш по пътя…. за да намериш себе си....

Ако затвориш очи, ще ти се случи....




източник на фотографията - > Фейсбук ~ Страничката на Maggy~

.... и малко музика за фон :)



 

моите мечти са като облаците
потъват в движенията на Земята
стопяват се в минутите на самота
попиват в стъпките ми нарисувани в тревата

моите мечти са като вятъра
разпилявам ги във хиляди посоки
а после ги събирам във кръвта си
остават белезите винаги дълбоки

моите мечти са отражения
на мислите ми свързани със Тебе
аз мога да обичам всеки вярваш ли
докато дишам във сегашно време
@mystiquewoman

Мечтите са като облаците. Променят се с времето, със сезоните, с нашето положение спрямо звездите, слънцето и дъжда. Мечтите са онези парченца радост, в които Винаги можеш да намериш утеха, независимо от случващото се. Сбъдвали се мечтите на тези, които работели докато мечтаят. Прочетох го преди време в една книга. А който не работи дали е обречен на вечна мечтателна несбъднатост?! Мечтите стават реалност когато извървим достатъчния брой стъпки. Понякога неочаквано. Друг път очаквано, но като че ли тогава не е достатъчно сладко. В очакваното винаги има някакъв тръпчив вкус. Мечтаем за любов, мечтаем за пари, мечтаем за деца, мечтаем за пътувания, мечтаем за вечността.... И някак заети да мечтаем и забързани в ежедневието, често забравяме да живеем в сегашно време. Всъщност живеем, но някак на половина. Губим мярката за наистина ценните неща в живеенето ни. Пренебрегваме факта, че ако не посеем цветето днес, утре то може вече да е увехнало, утре може вече да не дишаш, утре мечтите ти да са далеч от съдбата на цветето, утрето да го няма....  

Мечтите са като птиците. Долитат и отлитат от мислите ни. Изпращаме ги с надежда, посрещаме ги с радост. Всеки път вярата ни, че този път мечтаното ще се сбъдне е по-голяма. Ако не се получи и разочарованието ни е по-голямо. А жиците, на които мечтите ни кацат за отмора сподирят пътищата ни и не се променят. Докато са на жиците мечтите издържат на бурите- ветрове, дъждове, снегове, целуват с поглед облаците, с които толкова си приличат и политат нагоре като птиците, за да целунат звездите и да се влеят обратно в нас – човеците, ден след ден и нощ след нощ в очакване на някакво вълшебно сбъдване. Мечтите ни помагат да бъдем по-добри във дните, да приемаме философски пораженията и  да укрепваме вярата си, въпреки неистовата болка понякога.  Вливат в кръвта ни усещането за безкрайност.

Мечтите са реалността, която самите ние създаваме. Една реалност сподиряна от радостта, а друг път облечена в тъга. Заключила в ъглите си усмивките и сълзите, на тези които не се страхуват да мечтаят.  Усещане за обич и за надежда. Винаги. Огледало, в което поглеждайки срещаш красота и пълноценност. Мечтите са реалността вътре в нас. И извън нас. Босите ни стъпки в тревата. Усмихнатите слънчогледи в полето. Слънчевата люлка, на която се залюляваме поне веднъж, докато дишаме. Мечтите сме Аз и Ти – до мигащите в зелено светофари. Онези от сънищата и другите на кръстовището след завоя. Мечтите са спомените превърнати в бъдеще. Вълшебно и нетърсено, родено в неочакваност и шепнещо под вчерашния дъжд.

Мечтите си самия Ти очакващ някакво възможно сбъдване....